Готов ли е Запада за продължителни и кървави войни? Едва ли, смята офицер от САЩ

Въпреки че е трудно да се предвиди със сигурност хода на конфликт между големите ядрени сили, той рискува да представлява продължителна война на изтощение. Западните военни не са подготвени за този тип битки и може да се наложи да променят своята стратегия, управление на ресурсите и процесите на обучение.

"Във войните на изтощение военните операции се определят от способността на държавите да компенсират загубите и да създадат нови сили, а не от тактически и оперативни маневри“, обясни бившият офицер от армията на САЩ и военен анализатор Алекс Вершинин в статията "Изкуството на войната на изтощение: Уроци от инвазията в Украйна", публикувана от Британския кралски институт за обединени отбранителни изследвания (RUSI). Още: Война на Русия с НАТО: Нови сигнали. Лятна руска офанзива в Украйна - перспективи (ВИДЕО)

"Страната, която е най-вероятно да спечели, е тази, която признава изтощителната природа на войната и се фокусира върху унищожаването на вражеските сили, а не върху завземането на територия. Запада не е готов за такъв вид война", пише той.

Вершинин отбелязва, че западните военни отдавна са склонни да гледат на конфликтите на изтощение като на изключение, което трябва да се избягва на всяка цена, предпочитайки по-кратки, по-маневрени битки. Въпреки това, вместо типичния фокус върху „решителна битка“ в маневрената война, то „войната на изтощение се фокусира върху унищожаването на силите на врага и способността му да възстанови бойната си мощ, като същевременно запазиш своята собствена“, пише Вершинин, отбелязвайки, че стратегията на успешно изтощение на врага „признава, че такава война ще продължи най-малко две години“.

В конфронтация между противници със сравнима сила - например Китай и Съединените щати - победата ще отиде при този, който може да компенсира загубите и да продължи битката. Мощните военни сили обикновено разполагат с широко достъпни ресурси и набор от новобранци, което означава, че боевете могат да се проточат, подобно на това, което виждаме в Украйна, където руснаците се бият срещу подкрепяните от НАТО сили в Киев. Още: За да спечели, Украйна трябва да научи уроците от Първата световна война

И за двете страни решаваща е не само самата огнева мощ, но и способността да издържат на огъня, постепенно отслабвайки позициите на врага и поддържайки безмилостен натиск. След като Украйна отблъсна руската офанзива срещу Киев в първите седмици на пълномащабния конфликт, пакетите от западна помощ - предимно под егидата на САЩ - ѝ осигуриха мунициите, от които се нуждаеше, за да продължи както да защитава, така и да атакува руските позиции.

Примерът "Украйна"

Потреблението на боеприпаси в Украйна е зашеметяващо: руските сили са употребили средно по 15 000 боеприпаса на ден през 2022 г. и двете страни са изразходвали арсеналите си с огромна скорост. За да отговорят на търсенето, както Запада, така и Русия, увеличиха производството и промишления капацитет, а ходът на войната оттогава накара американската армия поне да обмисли колко боеприпаси всъщност ще са ѝ необходими за бъдещи войни.

"Войните на изтощение се печелят от онези икономики, които позволяват масовата мобилизация на въоръжените сили чрез индустрията", пише Вершинин в статията си: "По време на такъв конфликт армията се разраства бързо, изисквайки огромни количества бронирани бойни средства, дронове, електроника и друга техника." Още: Изкуственият интелект на война: Докъде стигнаха дроновете на Русия и Украйна (ВИДЕО)

Също така е важна способността да се прониква дълбоко във вражеската територия, да се потиска защитата ѝ и да се нанасят удари върху ключови съоръжения и инфраструктура. Този аспект се наблюдава и във войната в Украйна, като и двете страни използват комбинация от оръжия с голям обсег и дронове, за да ударят енергийни центрове и други ключови сектори, за да се нанесат щети на вражеските производствени линии и доставки.

Войната в Украйна също показа важността за бързо попълване на изчерпаните сили и възможността за компенсиране на големите жертви на бойното поле.

Русия успешно се справя с това, възстановявайки личния си състав, въпреки тежките загуби, според западни оценки, надхвърлящи 350 000 души. На този етап Украйна е изправена пред остър недостиг на хора и в момента парламентът обсъжда законопроект за разширяване на мобилизацията и затягане на наборната повинност.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски от месеци предупреждава, че Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са изправени пред остър недостиг на квалифициран персонал на фронта, но не успя да представи ясна стратегия за това как да мобилизира новобранци или по друг начин да попълни силите. За разлика от президента, бившият главнокомандващ генерал Валерий Залужни последователно се застъпваше за по-нататъшна мобилизация, пише Business Insider. Още: Foreign Affairs: Без помощ времето за Украйна изтича

Според Вершинин западните сили потенциално са изправени пред кадрови проблеми, тъй като армиите на НАТО разчитат на професионален и опитен младши команден състав (подофицери), който няма да е лесно да бъде заменен, след като напуснат бойното поле.

"Най-ефективният модел на армията", според Вершинин, е балансирана комбинация от "средна професионална армия" в стил НАТО и "подлежаща на мобилизация маса от наборници" от съветския модел.

Мащабните военни конфликти на бъдещето може да приличат на бойните полета на Украйна и в други отношения. Това включва широко използване на сложни технологии, включително електронна война и дронове, в комбинация с традиционна артилерия, мини и пехота. Това изисква внимателно планиране и логистика и допълнително усложнява бойните действия.

Превод: Ганчо Каменарски