Ключът към сигурността в Европа

Днес в сферата на сигурността на Европа ние преживяваме труден, но в същото време решаващ момент. Връщането към геополитиката води до призиви за следване на моделите на сътрудничество, които бяха установени в периода след Студената война, а междудържавните отношения все по-често се определят на принципа „кой-кого“. Нарастващата поляризация, намаляването на доверието и увереността, а също така рязкото намаляване на военната предсказуемост повишават напрежението.

Тези негативни тенденции още повече се засилили вследствие на разминаващите се представи за заплахи. Разширяването на НАТО и на Европейския съюз беше възприето от страна на Москва като дестабилизиращо и даже заплашващо явление. Съответно нейната реакция беше увеличаване на инвестициите в отбранителна промишленост и на честотата на провеждане на учения. Тези стъпки на свой ред бяха възприети от Запада като агресивни и той отвърна с разширяване на военното присъствие и действия на НАТО в някои региони, разположени близо до Русия. Така нараства броят на опасни инциденти и се повишава рискът от сблъсъци между военните самолети и военноморските плавателни средства.

В такава атмосфера на непредсказуемост и неопределеност ние се излагаме на висок риск от попадане в порочен кръг на ескалация, който в крайна сметка може да доведе до конфликт.

Ние можем да наблюдаваме тази динамика по време на кризата в Украйна и около нея. Напълно различните интерпретации на кризата и причините за нея подхранват недоверието и напрежението и ние виждаме засилване на натиска, а това води до предприемане на ответни мерки от военен характер. Кризата разклати основата на системата за сигурност, установена след края на Студената война и постави под съмнение стабилността на основаната на правила система, регулираща взаимоотношенията на нашите страни.

Какво можем да направим, за да възстановим атмосферата на стабилност и сигурност в Европа?

По време на Студената война ключовата концепция за поддържане на стратегическата стабилност беше паритетът между военните блокове. Той се задържаше заради запазването на баланса в съотношението на запасите на обичайно въоръжение, на различните категории военна техника и на определянето на тяхната численост и териториално разпределени. За гарантиране на прозрачност и предсказуемост, засилване на доверието и предотвратяване на грешните представи беше разработена сложна система от правила, регулиращи военната дейност. Такъв подход от гледна точка на количественото въоръжение до голяма степен се основаваше на принципите на симетричността. Именно тази симетричност беше условие за равновесие.

Но днес такива мерки не биха били ефективни.

В нашия многополюсен свят симетричността вече не е показател: старите блокове изчезнаха или значително се транформираха, характерът на конфликтите се промени, бързо се развиват военните технологии, а преобладаващия манталитет на основата на принципа „кой-кого“ пречи на така необходимото реформиране на инструментите, регулиращи нашите отношения в областта на сигурността. Както никога досега, ние трябва да си сътрудничим едни с други, за да възстановим стратегическата стабилност. Трябва да постъпим така, че съществуващата асиметричност по отношение на числеността, военната дейност, разполагането на силите и средствата да не станат сами по себе си дестабилизиращи.

Асиметрична стабилност

Иран призова Европа да използва влиянието си, за да отслаби напрежението в Персийския залив

Иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф призова в понеделник Европа да използва влиянието си, за да отслаби напрежението в Перси...

Прочети повече

Днес ние трябва да започнем да мислим в направление „асиметрична стабилност“. Затова при разработването на политика за сигурност трябва да формираме подход и инструменти, които биха ни позволили да отчитаме различните представи и възгледи за военната асиметрия.

Как биха изглеждали тези инструменти? Те трябва да бъдат такива, че с тяхна помощ да можем да се фокусираме на практическите начини за намаляване на рисковете, едновременно отчитайки опасенията на всички заинтересовани страни. Освен това, тези инструменти трябва да бъдат разработени колективно. Те трябва да се основават на принципите на предсказуемостта и прозрачността, а също така да се вземат под внимание особеностите при възприемането на заплахите и другите качествени и политически съображения, заедно с количествените параметри.

Например могат да бъдат въведени ограничения по отношения на провежданите от Русия военни учения близо до границите на някои съседни страни, като Балтийските държави, и въвеждане на допълнителни инструменти, гарантиращи прозрачността относно „внезапни учения“ и на други места. В замяна на това НАТО ще предоставя информация и ще гарантира прозрачност по отношение на своите сили и дейности в същия регион. Може да се внедри система за взаимно наблюдение за съответните типове военна дейност, дори да не става дума за големи мащаби. Аналогични мерки могат да бъдат предприети в Калининградската област. Система за обмен на информация за военни придвижвания в определени райони като Балтийско море и Черно море може да подпомогне намаляването на напрежението и риска от инциденти. Може да се внедри и механизъм за сътрудничеството, който да предвижда незабавни консултации и съвместни мерки за деескалация в случай на военен инцидент или риск от сблъсъци.

В по-широк смисъл ние трябва да признаем представите и възгледите на другия и да търсим пътища за тяхната интеграция в нашата стратегия. Това трябва да доведе до обновяване на системата за сигурност, което ще гарантира баланса, основан на асиметричната стабилност.

Известия