Ново изображение, направено от Марсианската обсерватория на НАСА, разкри три древни планини в Мавритания, които са останки от палеозойската ера. Наблюденията на Земната обсерватория разкриха как тези „черни меси“, останки от палеозойската епоха, все още оформят пустинята Сахара, образувайки дюни, които се простират на километри и дори издълбават ветровити кухини, видими от орбита, пише Indiandefencereview.
Откритие на НАСА за Сахара
Снимка, направена от Международната космическа станция, показва три почти еднакви хълма, известни като меси, оградени от дълги пясъчни ивици. На изток дюните блестяха в нюанси на червено и златисто; на запад пясъците изчезваха напълно. Според Земната обсерватория на НАСА този контраст не е случаен, а по-скоро резултат от взаимодействието на древната геология със съвременните атмосферни сили.
Азавак – елегантна пустинна хрътка с благороден произход
Тези меси са покрити с тънък слой скален лак, образуван от глина, манган и железни оксиди в продължение на хиляди години. Този лак, частично фиксиран от микроорганизми, придава на месите черен оттенък, което ги прави да наподобяват сенки. Този лак е оцелял милиони години ерозия, свидетелствайки за непреходната геоложка памет на планетата.
Характеристики на обекта
Земната обсерватория съобщи, че силни, постоянни ветрове духат от изток, пренасяйки пясък, който се натрупва по склоновете на меса, образувайки „катерещи се дюни“. Тези масивни хребети преминават в нежни дъги от барханови дюни – пясъчни вълни с форма на полумесец.
Откриха 7000-годишни мумии с ДНК, различна от нашата
На запад обаче цари тишина. Тук високоскоростни въздушни течения се втурват през тесни пролуки между меса, създавайки ветрови пориви – феномен, при който пясъкът се отмива, а не се отлага. Резултатът е „зона без дюни“ – безплоден коридор в море от прах. Този деликатен баланс между въздушни течения, топография и минерална повърхност обяснява защо пясъкът се държи толкова различно от двете страни – малка, но завладяваща метеорологична мистерия, видима от стотици километри над Земята.
Ехо от палеозойската ера
Геолозите смятат, че през палеозойската ера – между 541 и 252 милиона години – и трите меси са били част от една планинска формация. В продължение на милиони години, безмилостни цикли на ерозия от вода и вятър са я раздробили на отделни планини, видими днес.
Учените посочват, че планините тип „трапец“ са част от по-голямо семейство образувания, открити по цялата планета.
Как щъркелите преминават Сахара и се ориентират без карта
