X
 
 
 

Минирани училища, ожесточени сражения и политическо напрежение: Битката за Мосул започна

6272 0
photo of Минирани училища, ожесточени сражения и политическо напрежение: Битката за Мосул започна
Снимка: Getty Images/Guliver
През последните няколко месеца, десетки хиляди бойци се струпваха в покрайнините на град Мосул. Това е най-голямото разполагане на иракски военни сили от американската инвазия през 2003 година. Те са подкрепени от най-силната военновъздушна коалиция в света, в която участват 60 държави с едната цел – да бъдат изтласкани джихадистите от Ислямска държава от най-важната им крепост.

В предишните сражения срещу Ислямска държава, всяко поражение повдигаше въпроси относно устойчивостта на групировката. В Мосул, главният въпрос е свързан с устойчивостта на самия Ирак и неговите способности да оцелее след военните, социалните, икономическите и политически сътресения, причинени от надигането на Ислямска държава през 2014 година. Иракските власти сравняват сегашната битка в Мосул по значение и мащаб с войната в Ирак през 2003 година.

Сегашната военна ситуация изглежда обещаваща. Стратегията отчита общностните проблеми като желанието кюрдските сили пешмерга и подкрепените от Иран милиции Хашд ал Шааби да останат извън града и да предоставят предимно подкрепа по ариергарда. Части на контратерористичните звена, армията и федералната полиция ще имат водеща роля в боевете в Мосул, заедно с местните племенни милиции.

Неразделна част от плана е също така необходимостта от свеждане до минимум на цивилните жертви и разселването на местни жители. Дебатите в Багдад относно битката са предимно окуражаващи с едно изключение, идващо от лидера на Асаиб Ахл ал Хак – една от седемте най-големи шиитски милиции, които ще участват в битката – според когото сраженията в Мосул ще са „отмъщение срещу убийците на Хюсеин, внукът на Пророка Мохаммад, тъй като неговите убийци пребивават в Мосул“. Религиозният сантимент се превърна в неразделна част от пропагандата на местно ниво, като често се превръщаше в причина за напрежение и недоверие между отделните милиции и военни части.

Друга различен аспект е, че за разлика от първите месеци на 2014 година, немалка част от сунитите в Ирак се разграничават от Ислямска държава, след две години под тяхното управление. Това се видя в многобройните разговори и преговори с местни, които са живеели под контрола на джихадистите в Сирия и Ирак, включително и във Фалуджа, където традиционно радикалните групи намират подкрепа. Един американски експерт наскоро оприличи тези тенденции като „устойчиви на Ислямска държава антитела“, които биха могли да спомогнат за оздравяването на Ирак.

Тези фактори са причина за оптимизъм.

Поуките от последните две години биха могли да помогнат на страната да тръгне по път, който не е свързан с авторитаризъм и диктаторски залитания като по времето на предишния премиер на Ирак Нури ал Малики, а в полза на местното самоуправление и държавничество.

От друга страна обаче, мнозина виждат политическия хаос, причинен от подготовката за операцията в Мосул.

Тази бъркотия е възможно да предизвика нов цикъл от проблеми, които да извадят на преден план въпроси, останали от времето преди Ислямска държава да завземат града. И ако задачата на военните да прогонят Ислямска държава от Мосул е трудна, то в политически аспект нещата са още по-сложни.

И в Ирак, и в Сирия, борбата срещу джихадистите в районите, които контролират, се концентрира повече върху политическите, отколкото върху кинетичните предизвикателства. Във Фалуджа, успехът на операцията беше в ръцете на правителството в Багдад и Вашингтон. В Мосул ситуацията е различна – тук интересите са много повече, воюващите страни са в двоен размер и всяка от тях гледа към интересите си в района след прогонването на Ислямска държава.

Няколко войни, които могат да избухнат след унищожаването на "Ислямска държава"

Да, наистина „Ислямска държава“ губи територия. Особено през последните месеци, границите се свиват бързо, макар това да не...

Конкурентите на терен включват Турция, кюрдите, правителството в Багдад, шиитските и сунитските милиции. Всяка страна вижда Мосул като жизненоважна част от изпълнението на своите дългосрочни цели. Дори фракции от Турция и Сирия пожелаха да се включат в сраженията в Мосул с идеята да консолидират влиянието си по границата между Ирак и Сирия. Тези конфликтни интереси са в сърцето на дипломатическата криза между Анкара и Багдад, основани на присъствието на турски военни сили в Башика, на 30 километра североизточно от Мосул. В сянката на тази криза, споровете заплашват да се задълбочат в политически напрежение.

Можем да посочим няколко примера. Хашд ал Шааби искат да се сражават в Тал Афар – град, разположен на север от Мосул. Турция се притеснява, че навлизането на шиитските милиции в града може да бъде използвано за политически инструмент срещу влиянието на Турция и нейните съюзници в Иракски Кюрдистан. Самият Тал Афар е населен предимно с туркмени, които са под опеката на Анкара.

От своя страна, правителството на Иракски Кюрдистан се притеснява от нарастващото влияние на Кюрдската работническа партия (ПКК) в районите между Мосул и сирийската граница, където Отрядите за народна самозащита, познати на света като YPG, доминират и имат все по-значима роля от сирийската страна на границата. Регионалното кюрдско правителство в Ербил подкрепя турското присъствие в Северен Ирак, докато опозиционните фракции го заклеймиха. ПКК са идеологически противник на управляващите в Иракски Кюрдистан и имат силни бази в районите около Мосул, особено в планините на Синджар. Това се вижда като заплаха за конкурентите им.

В центъра на спора е Атийл ал Нуджайфи – бивш управител на провинция Ниневия, чиито главен град е именно Мосул. Нуджайфи оглавява сунитските племенни сили, познати като Хашд ал Уатани, които бяха преименувани миналата седмица на Гвардия на Ниневия. Тези части са тренирани и оборудвани от Турция, а самият Нуджайфи е близък съюзник на Анкара. През изминалите дни той осигури и подкрепата на местните общностни лидери за Турция. Тези лидери де факто контролират териториите в Ниневия и от тях зависят немалко процеси в района, включително предоставянето на военна сила и политическа подкрепа.

Не е постигнато споразумение в Хасаке между кюрдите и сирийското правителство

Сирийската армия заяви вчера, че е постигнато споразумение с кюрдските сили в североизточния сирийски град Хасаке, но кюрдските части о...

Гвардията на Ниневия ще имат основна роля в освобождаването и контрола на Мосул като Нуджайфи вижда една разширена политическа възможност след падането на града. Багдад от своя страна, е притеснен от онова, за което биха могли да бъдат използвани сунитските сили, а именно засилване на турското влияние в северните райони на страната, които Анкара вижда като своя територия още от времето на Кемал Ататюрк.

В същото време, САЩ се фокусират върху Мосул и тепърва трябва да постигнат споразумения с кюрдите и шиитските милиции, които оспорват присъствието си в Тал Афар и Хауиджа. Тези разногласия са само още един аспект на дълбоките политически проблеми, които могат да засенчат освобождаването на Мосул от Ислямска държава.

Както стана ясно, битката за Мосул освен политически и военен аспект, има и хуманитарно измерение.

Мосул все още е дом на над един милион души. Най-лошият сценарий, предложен от ООН, предполага хуманитарната операция в Мосул да бъде най-голямата и сложна самостоятелна операция в света за 2016 година. Цивилните ще са поставени в огромен риск по време на военната офанзива. Очакванията са за улични сражения, къща за къща и улица за улица. Това означава, че в кръстосания огън могат да загинат стотици. Очакванията на хуманитарните организации са за десетки хиляди, които ще опитат да избягат от насилието, а още толкова могат да бъдат насилствена разселени или вкарани в капана на фронтовите линии, поставени под обсада или използвани като живи щитове. ООН предвижда разселването на 200 000 души, а 100 000 се очаква да минат границата със Сирия в търсене на защита. Най-лошият сценарий предполага един милион разселени и 700 000, които ще потърсят закрила.

Защо държава, богата на петрол като Ирак, има проблем с тока?

През първата половина на 2016 година, както и през 2015 година, Ирак беше свидетел на масови протести както в столицата Багдад, така и ...

В Мосул се очаква и използване на химическо оръжие, с което се знае, че разполагат бойците на Ислямска държава. Такива снаряди имат и правителствените войски извън града. По предварителни данни, основни сгради като училища и обществени съоръжения, са минирани.

Тази нощ започнаха първите ракетни обстрели на позиции на Ислямска държава около Мосул. Войските са строени на вратите на града и той вероятно ще падне. Ако стратегията върви по план, това може да промени Ирак по начин, по който предишните политически експерименти не успяха. В същото време, след като градът бъде превзет, Ирак може да се окаже пред дълго пренебрегвани проблеми, които бяха заметени под килима заради желанието за бърза победа над Ислямска държава.

От своя страна, Ислямска държава може да бъде изтласкана от Мосул и околните селища, но силите й имат възможността да преминат в партизанска война, която да продължава години наред. Дали това ще се случи или не, зависи от множество фактори, сред които политическите решения, военната стратегия и вслушването в онова, което местните жители имат да кажат.

Автор: Руслан Трад

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Радев оприличи депутатите на "маймуни"!

Така излиза, ако разтълкуваме петъчното ядовито, и за пореден път непремерено изявление на президента Румен Радев пред всички радиа и т...

missing image
Добрев: Електроенергията на свободния па...

Предстои поскъпване на електроенергията на свободния пазар с 50 до 90 на сто. Това потвърди Делян Добрев, председател на енергийната ко...