ООН: Дългова криза заплашва развиващите се страни

„Реакцията срещу COVID-19 и финансовите аспекти на кризата бе фрагментарна. Геополитическите разногласия също не помагат за решаването на проблема. Реакцията беше прекалено ограничена и много закъсняла“, каза още той.

Големите развиващи се държави със средно ниво на доходи, като Бразилия и ЮАР, взеха големи заеми от вътрешни и чуждестранни кредитори с лихви, които са значително по-високи от тези, при които взимат заемите си богатите страни.

Богатите купуват ваксини само за себе си и не мислят за бедните, твърди генералният секретар на ООН

"Някои богати държави се борят за ваксината срещу коронавирус, като се стремят да осигурят преди всичко своите народи", заяви генерални...

Прочети повече

В тази ситуация опасността е по-малко забележима, отколкото по време на предишната дългова криза на пазара на развиващите се страни. Например, Бразилия рязко съкрати средните срокове за погасяване на държавните облигации в местна валута от 5,5 години преди кризата до 2 години през 2020 г. Това намалява цената на дълга, но в същото време той трябва да бъде погасен по-бързо, което може да бъде много проблематично в случай на криза.

„По същество те заемат на вътрешния пазар, но сроковете са съкращават. Това е много лош сигнал. Съществува илюзия за устойчивост, но тя рискува да поднесе драматични изненади, особено, ако възстановяването се окаже по-продължително, отколкото се очакваше заради по-бавния достъп до ваксините“, предупреди Гутериш.

В случай, че дълговите проблеми не бъдат разрешение, „съществува риск за възстановяването на икономиката на развиващите се държави с катастрофални последици за живота на хората, увеличаване на глада и бедността, сериозни проблеми за здравната и образователната системи“, подчерта генералният секретар на ООН. 

Темата продължава и в тези материали.