Проблемът с външната политика тип "най-добри намерения"

Хегел обръща внимание на ситуацията, когато дългът към семейството влиза в конфликт с дълга към обществото или света. Тук може да се направи връзка с външната политика: когато интересите на държава в конфликта се противопоставят на интересите на човечеството – ако и двете точки са малко или много справедливи.

Битката за следвоенна Сирия - кои ще са строителите?

Шест години след началото на войната, мирът в Сирия все още изглежда като нещо далечно. Конфликтът отдавна излезе извън границите на ре...

Прочети повече

Но докато и двете страни в определен конфликт могат да претендират за нашата симпатия, то трябва да се отбележи, че те не могат да бъдат прави едновременно. Обикновено, единия участник е определян за прав, а другия за грешащ. В една от книгите си Хегел коментира, че когато две страни, които са на върха на етичното влязат в конфликт, ние не се радваме на унищожението на едната от тях, а на триумфа на истината.

Трагедията може да се определи също като историята на човек (или група хора за този случай), който, макар да мисли правилно, действа грешно. Такъв човек или група хора се опитва да достигне най-добрия изход от конфликта, но в крайна сметка достига до най-лошия.

Звучи ли ви познато, пита автора на текста?

Някои от хората, които подкрепяха войната в Ирак, се надяваха ситуацията там да се подобри след премахването на Саддам Хюсеин, а не страната да изпадне във размирици и хаос. Групата политици, които се обявиха „ЗА“ войната в Либия смятаха, че свалянето на режима на Кадафи ще помогне за избягването на хуманитарна катастрофа в Бенгази. Вместо това Либия изпадна в анархия, която причини хиляди повече жертви. По същия начин, тези които подкрепят военната интервенция срещу режима на Башар Асад в Сирия, смятат, че това е морално и стратегически правилно. И може би са били прави. Но след като тук няма директна интервенция, не може да се каже със сигурност.

Всичко това, по определението на Хегел, е нещо като трагедия. И в трите случая резултата е ужасяващ. И в трите случая, двете вращдуващи страни в отделните конфликти спечелиха част от нашата симпатия, но не цялата. От една страна бяха интересите на държавата, а от друга, тези на човечеството. Разбира се, вторите могат в доста случаи да съвпадат с първите, но това не винаги се случва, в противен случай САЩ биха се месили навсякъде, а това е неприемливо, смята автора на текста.

Зигмар Габриел: Конфликтът около Катар може да ескалира във война

Германският външен министър Зигмар Габриел призна, че конфликтът около Катар може да ескалира във война. Той заяви това в интервю пред...

Прочети повече

В античните трагедии, отбелязва Хегел, истината винаги излиза наяве. Каква тогава е истината за интервенцията в Близкия изток? Истината е че американската сила може да прави доста неща, но да решава заплетени кризи в мюсюлмански държави не е сред тях. Но ако вземем под внимание Сирия, където хуманитарна и стратегическа криза настъпи без пряката намеса на Белия дом, то може да се отбележи, че на всеки такъв проблем трябва да се гледа поотделно. Защото пряката намеса в една държава може да се окаже правилна, докато в друга - катастрофална.

Краят на гръцките трагедии е разрушителен, но все пак задоволителен. Но няма нищо задоволително в Ирак, Либия и Сирия.

Нужно е да гледаме в бъдещето, да изградим система за ранни предупреждения, фокусирана върху дебати на специалисти, които да ни предпазват от бъдещи бедствия. Може би ще се поучим от конфлитка между интересите на държавата и тези на света и ще започнем да гледаме в бъдещето, да бъдем по-внимателни. Трябва да мислим трагично за да избегнем трагедия.

Автор: Робърт Каплан, член на Центъра за Нова Американска сигурност и съветник на група „Евразия“.

National Interest