Руският реализъм в Близкия Изток

Урокът не е свързан и с това, че повече, а не по-малко военна сила, трябва да бъде употребявана в региона. САЩ също нанасят въздушни удари в Сирия и въпреки, че понякога това отбягва от полезрението, също така водят и ограничена сухопътна война срещу „Ислямска държава“. САЩ имат повече военно присъствие в Близкия Изток и извършват повече с това военно присъствие от всичко, което Русия прави там. Ако САЩ трябва да се притесняват от руското настъпление в Близкия Изток, то не е защото руснаците извършват повече военни мисии в региона.

Урокът, който САЩ трябва да научат от политиката на правителството на руския президент Владимир Путин е как външна сила може да преследва целите и интересите си по-пълноценно и по-свободно, защото е готова да се разбере със всеки, без да се ограничава до работа единствено със страни, които тя приема за съюзници и без да позволява на стари спорове или настоящи различия да застават на пътя на дипломатическите инициативи и практическото сътрудничество. Руският метод за действие е очевиден в скорошните ѝ отношения със стани, които не са нейни съюзници в региона, включително Израел и особено Турция. Руснаците и турците също не са дружки. Турските интереси, особено икономическите такива, ще продължат да са насочени по-скоро на запад, отколкото към Русия. Но това, както и настоящите различия между Москва и Анкара, които включват, но и не се ограничават със сирийските въпроси и фактът, че САЩ, а не Русия използват въздушна база в Турция, не е отказало Путин от подобряването на отношенията му с Ердоган в името на интересите на собствената му държава.

Русия вече не ползва иранската база край Хамадан за удари в Сирия

Русия вече не използва иранска военновъздушна база, за да нанася удари в Сирия. Това обяви днес външното министерство на Ислямската реп...

Прочети повече

Чрез толкова гъвкава дипломация Путин се опира на реалистката школа в международните отношения. В това отношение Русия надминава САЩ, понеже Вашингтон засега следва не-реалисткия навик да дели света на съюзници и противници, сътрудничейки само с първите и гледайки на вторите като обект на сблъсък, наказания и изолация. Подобен нереалистки начин за действие е лош начин за защита и прокарване на интереси. Това означава твърде близко обвързване с авантюрите на съюзниците (например САЩ днес подкрепят кървавата, водена от Саудитска Арабия военна намеса в Йемен) и пропускане на възможности да се гради върху паралелни интереси, които винаги съществуват дори и сред страни, които са белязани като противници.

САЩ също щяха да могат да използват база в Иран, въпреки, че заради другите военни бази на САЩ в региона, едва ли щеше да има толкова голяма нужда за това, каквато има Русия. При всички обстоятелства съществуват паралелни или пресичащи се интереси между Иран и САЩ, включително и такива свързани с възстановяването на стабилността в Сирия и Ирак, от които САЩ ще могат да се възползват. Но всеки намек от страна на администрацията на президента Барак Обама, че би действала в подобна насока е възпрепятстван от силна политическа съпротива в САЩ срещу приемането на Иран за нещо друго освен цел за санкции и изолация. Така че, докато САЩ пропускат възможности, Путин, по-мъдър в това отношение, се възползва от тях.

По-мъдри САЩ също биха обърнали внимание на самата Русия, която също е заклеймена твърдо като противник, по реалистки начин, който да позволи на САЩ да се възползват от темите от взаимен интерес. Администрацията на Обама се опитва да направи нещо подобно по отношение на военните операции срещу екстремистите н Сирия. Но най-голямата бариера остава начинът на мислене от Студената война, който преобладава сред повечето американски политици, които по погрешен начин виждат ситуации с нулев резултат при всяка ситуация свързана с Русия в Близкия Изток. За тях всяка руска победа там се е поражение за САЩ.

National Interest