Ще рискува ли Тръмп търговска война с Китай или ще търси реципрочност

Предложението на новоизбрания президент Тръмп, че американската политика „Един Китай“ може да бъде разменна монета за търговски преговори беше или невежо, или необмислено, и постигна редкия подвиг едновременно да ядоса и Пекин, и Тайпе, чиито власти се възмущават да бъдат разглеждани като разменна монета. Коментарите на Тръмп разбъркаха популисткия китайски национализъм, поставяйки Пекин на ръба и създавайки кисел тон, за да започне мандата си на фона на вече летливи отношения.

Има известен скептицизъм в САЩ, че Тръмп ще се справи като президент

По-малко от половината хора в САЩ на този етап са уверени в способностите на Доналд Тръмп да се справя с международни кризи, да използв...

Прочети повече

Най-неотложните, реални икономически проблеми пред американско-китайските отношения са дали да бъде предоставен статут на китайския пазар в Световната търговска организация (СТО) и как да се противодейства на хищните индустриални и инвестиционни политики на Китай. Тези проблеми изискват близко сътрудничество между САЩ, Европейския съюз и Япония. Анахроничните възгледи на Тръмп обаче относно икономическите връзки между Вашингтон и Пекин – да бъдат винени валутни манипулации и нелоялни търговски практики – предполагат, че той е в нещо като изкривяване на времето. И все пак той може да изпълни заплахата си да наложи 45% тарифи. Един от главните му търговски съветници, Питър Наваро, твърди, че е било грешка да се разреши на Китай да членува в СТО – именно лоста, че търговските партньори на Пекин са използвани ефективно през последните 15 години за противопоставяне на много от търговските престъпления на Китай.

Наистина, Съединените щати, ЕС, Япония и дори сътрудниците в БРИКС Индия и Бразилия до един нанесоха удар на Китай с антидъмпингови мита върху някои индустрии като стоманената и алуминиевата, където китайският свръхкапацитет, подхранен от подкрепата за „зомби“ губещи пари държавни предприятия, карат да кипят световните пазари – точно както правилата на СТО позволяват. И по отношение на „валутната манипулация“, от 2006 до 2015 г. юанът нарасна с 37% срещу долара, докато Китай се движеше към фискална либерализация, достатъчно, че миналата година Международният валутен фонд (МВФ) включи юана в кошницата с валути, познати като Специални права на тираж.

Противно на възгледите на Тръмп, финансовата намеса на Пекин накрая отчаяно се опитваше да напомпа стойността на падащия юан. По-нататъшната ирония е, че комбинацията от повишаването на лихвените проценти от американския Федерален резерв и спекулациите, базирани на обещания от Тръмп пакет за стимулиране, доведоха до по-силен долар, правейки износа на САЩ по-малко конкурентен, независимо от паричните политики на Китай.

Nikkei Asian Review