Смъртта на Европа

Някои успяват да минат през бодливата тел. Някои продължават да дишат, макар и трудно. Други, като животни се тълпят на гарата. Медицински изследвания, печати на ръцете, камиони, където десетки хора умират задушени. Безкрайна агония, повтаряща се. Недостатъчна да бъдат свалени диктаторите, които с лекота преминават през Европейския съюз. На отчаянието на тези хора те отговарят със стотици милиони евро, похарчени за строителството на стотици километри стени. Лишени от всякакво чувство за реалност, проявяващи безхаберие и дискредитиращи европейската власт, те търсят убежище в собствения си страх. Страхуват се от отговорност, забравят историята със 70-годишна давност, плюят на идеалите, станали основа за европейското строителство. Най-учудващото – наблюдават как онези страни, които сами съвсем неотдавна са се освободили от съветско иго и са били приети по съответния начин в ЕС, демонстрират явна ксенофобия.

Радикална заплаха за Украйна

В понеделник (31 август) по време на протести в Киев бе убит милиционер, а днес почина втори от раните си. Това е първата смърт от подо...

Прочети повече

Това е толкова учудващо, колкото и търпимостта на партньорите им. Дори онези, които крещят наляво и надясно за етика и солидарност, се пазарят по най-безсрамен начин. Испанското правителство, например, в отговор на молба на Европейката комисия да предостави убежище на 5849 бежанци, заявява, че е готово да приеме едва 2749...

Снимката на детето, изхвърлено на брега на Средиземно море, всъщност е образът на европейското корабокрушение. Европа, която оставя на произвола на съдбата онези, които искат да ѝ дадат живота си, умира. Умираме и ние.

Толкова доказателства за болка и жестокост пред вратата ни, на улиците ни и толкова безразличие. Егоизъм, дребнавост и отвращение. Сякаш тези трупове не са достатъчно, никакво отчаяние не е способно да вдигне очите ни, че няма отговор за онези, които просто искат да живеят. Да живеят.

На фона на тази, лишена от смисъл, уплашена, стара, декадентска, но все пак привилегирована Европа, канцлерът на Германия демонстрира здрав разум и отговорност, достойни за уважение.

Как Меркел се превърна в глагол

Аз меркеля, ти меркелиш, той меркели... В Германия фамилията Меркел се превръща в глагол. Издателят на речници по немски език Langensch...

Прочети повече

Германия, независимо от нейните непокорени демони, е добър пример за прием на бежанци. Не само благодарение на солидарността и щедростта на Германия, не само благодарение на паметта за историята на ХХ в., но и предвид собствените интереси и виждания за бъдещето. Европа се състари, тя има нужда от хора, от работна сила, в бъдеще. За последните години Германия е приела повече от 800 хил. имигранти.

Европейската лодка, както обича да казва Едуарду Лоренсу, е натоварена със събития от миналото, срещи и несрещи на много и най-различни хора, знания и цивилизационен прогрес. Европа се разпространи в значителна част от света, прекрои го и го възглави. Империите се разпаднаха, но тя не се успокои. Оказа се способна да създаде индустрия на смъртта. А днес блуждае като някакъв световен музей, без да разбира, че аха-аха ще загуби почва под краката си, ще загуби мира и бъдещето, на което се опира. Слепотата на стените ѝ не е нищо повече от резултат от отричането от историята, от своята роля от другата страна на моретата, от привилегированите връзки, които са се създавали в продължение на векове, от отговорността на безкомпромисния борец за мир, свобода и прогрес на народите.

Образът на това дете, изхвърлено от вълната към брега на Средиземно море, е европейското корабокрушение. Европа, изоставяща онези, които искат да ѝ дадат живот, умира. Ние умираме. Стените са нашата присъда. И нашия позор.

Автор: Антониу Жозе Тейшейра, "Expresso", Португалия

Полша преди изборите през октомври: Евроскептична и настроена срещу Русия

През по-голямата част от историята си, Полша играе ролята на объркано дете, разделено между Изтока и Запада. Но през последното десетил...

Прочети повече