Националната галерия представя чрез първата си имерсивна изложба, посветена на една от най-значимите фигури в историята на българското възрожденско изкуство – Захари Зограф. Базираният върху възможностите на новите технологии проект е с времетраене от 20 минути, включва възпроизвеждане на негови религиозни и светски шедьоври, както и визуализиране на елементи от творческия му процес, посочват от галерията. Откриването ще е днес от 16:00 часа до 18:00 часа в Квадрат 500, на столичния бул. „Васил Левски" 95.
Повече за имерсивната художествена изложба
Имерсивна художествена изложба е вид експозиция, при която посетителят не просто наблюдава произведенията на изкуството, а потъва цялостно в тяхното преживяване чрез комбинация от светлина, звук, движение, дигитални технологии и понякога дори аромати или интерактивни елементи. Целта е да се създаде усещане за присъствие вътре в самото произведение, а не просто да се гледа отстрани, поясняват организаторите.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване, разказват от Националната галерия.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 г. за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852 г.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 януари 2027 г.
За Захари Зограф
Захари Зограф (1810–1853) от Самоков е централна фигура в прехода между църковната и светската живопис по пътя на европеизацията на българското изкуство. Изследователите го определят като изключително неординерна личност, отличаваща се със склонност към художествени експерименти и със смел подход към професионалните предизвикателства. Той рисува по натура портрети, растения, животни, голи тела, пейзажи и антични руини, а в църковните стенописни ансамбли въвежда образи на български и славянски светци, като редом с тях помества автопортрети и портрети на свои съвременници. Активно участва в борбата за църковна и национална независимост, подпомага издаването на книги и подкрепя инициативи за създаване на български училища.
Източник: БТА
