В Персийския залив хиляди моряци са блокирани на кораби, които не могат да се движат, с опасен или разлагащ се товар, а понякога дори с техни колеги, които са ранени или загинали и не могат да бъдат евакуирани. В Червено море моряците издържат на подобни опасности вече повече от две години. Това не са изключения. С изострянето на глобалната конфронтация моряците понасят последствията. Резултатът е истинска човешка трагедия, а последиците от нея ще засегнат всички нас, пише Politico в свой материал, фокусиран върху тази част от войната на САЩ и Израел срещу Иран.
Над 20 000 моряци в ужасяващо чакане - никой не мисли за тях
Около 3000 търговски кораба остават блокирани в Персийския залив. Въпреки че Иран наскоро започна да позволява на някои от тях да преминават през Ормузкия проток, те трябва да го правят през безопасен коридор, установен от правителството в Техеран. И това е опция, достъпна само за няколко кораба, а именно тези от приятелски страни като Индия.
За останалите над 20 000 моряци ужасяващото чакане, започнало на 28 февруари, продължава. „Вече имаме двуцифрени числа по отношение на смъртните случаи“, казва Джошуа Хътчинсън, главен търговски директор в компанията за морски риск Ambrey. „А хората на борда имат семейства, имат деца. Хора като тях са забравеният елемент в тези ситуации на война".
Наистина са. Докато светът — напълно основателно — се тревожи за цените на петрола, природния газ, достъпа до торове и всички останали икономически последици от войната в Иран, моряците, останали блокирани в Персийския залив, се намират във все по-безнадеждна ситуация. И макар там безспорно да е по-сигурно от Ормузкия проток, Заливът в никакъв случай не е безопасен - и там има убити или ранени от началото на военните действия членове на екипажи.
Снимка: iStock
Още: ВИДЕО: Израел показа как взриви кораба, с който бяха пленени български моряци - от хутите
Всъщност ситуацията е толкова опасна, че е било невъзможно да се евакуират някои от ранените моряци. Няколко души са починали, докато са чакали лечение. В резултат на това някои от блокираните кораби сега имат починали членове на екипажа на борда.
Да прекарваш 24 часа в денонощието в затворено пространство с починали колеги, е невъобразимо само по себе си, но около тези кораби военните действия продължават. На 16 март танкер за втечнен нефтен газ под флага на Кувейт беше ударен близо до брега на Обединените арабски емирства. Само три дни по-късно кораб беше ударен точно пред брега на Кувейт - 18-ият инцидент с блокиран плавателен съд от началото на войната.
Храната свършва
Това не е всичко. На някои от блокираните кораби вече започват да им свършват храната и другите продукти от първа необходимост. „Не е толкова лесно, колкото хората си мислят, да се доставят ресурси до корабите“, обяснява Хътчинсън. „И сега започваме да виждаме натиск върху доставките до корабите. Фирмите, които доставят провизиите, са местни. Цената на горивото се е повишила от 700 долара на тон до над 2000 долара, а тези фирми трябва първо да си осигурят доставките, което не е лесно, когато Ормузкият проток е затворен. А в ситуация като тази доставката на провизиите до блокираните кораби изисква също много време и ресурси".
Още: Израел: Убит е иранският командир, затворил Ормузкия проток (ВИДЕО)
Тези кораби превозват и всякакви видове товари – петрол, газ и торове, разбира се, но също и бързоразвалящи се стоки, най-вероятно дори и добитък. Представете си да седите върху товар, който може да експлодира всеки момент, или да умре. „Някои ще могат да отплават, но за тези, свързани със САЩ и Израел, няма изход“, отбелязва Хътчинсън.
Български моряци също може да са засегнати
Снимка: iStock
И корабите, свързани с Европа, също могат да останат блокирани. Според Financial Times на 24 март Иран е разпратил писмо до членовете на Международната морска организация, в което е обявил, че „невраждебните кораби“ ще могат да преминават, но че Техеран е „взел необходимите и пропорционални мерки, за да попречи на агресорите и техните поддръжници да използват Ормузкия проток за провеждане на враждебни операции срещу Иран“.
Още: Острови, бомби и щурм към урана: Вариантите на Тръмп за "финален удар" срещу Иран (ВИДЕО)
Само че екипажите идват от цял свят - по-голямата част от матросите са от страни като Филипините, Индия и Индонезия, докато офицерите обикновено са от страни като Русия, Украйна, Румъния и България. Трудолюбивите моряци се намират на предната линия в геополитически конфликти, в които нямат никакво участие и върху които нямат никакво влияние.
Всъщност опасностите в Персийския залив не са единствената заплаха, създадена от човека, с която се сблъскват днес. В Червено море екипажите издържаха повече от две години на атаки от подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути, като няколко души бяха убити. Екипажът на Galaxy Leader, състоящ се от 25 граждани на Филипините, Мексико, Румъния, България и Украйна, беше държан като заложник от хутите в продължение на повече от година, припомня Politico. Любомир Чанев и Данаил Веселинов - двамата български моряци, които бяха на борда на задържания кораб - пристигнаха на родна земя на 23 януари 2025 г.: След 14 месеца в плен: Българските моряци от Galaxy Leader вече са у дома (СНИМКИ).
Междувременно по целия свят ангажиментът на страните към морските правила отслабва, а това ще навреди на всички потребители и национални икономики. Без корабоплаване няма пазаруване, производство или каквато и да е икономическа дейност.
Най-засегнат е световният търговски флот
Снимка: Getty Images
Най-засегнати, разбира се, са близо 2 милиона мъже и жени, които съставляват екипажите на световния търговски флот. „Засилените геополитически напрежения и войната държат международното корабоплаване на мушка. Морският сектор беше в криза още преди началото на тази война, а тя допълнително увеличи рисковете за моряците", казва Свейн Рингбакен, главен изпълнителен директор на застрахователната компания за морски военни рискове DNK.
Още: Иран, изглежда, печели милиони от блокадата на Ормузкия проток?
Тези екипажи може и да са извън погледа ни, но не бива да забравяме за тяхното положение, точно защото се нуждаем от тях всеки час, всеки ден. „В морското дело имаме сериозен проблем“, предупреждава Хътчинсън. „Защо, за Бога, някой би искал да излезе в морето при такива условия? Да, заплащането е доста добро, но ако това означава риск от война всеки ден? Как да набирате хора за това? Няколкостотин долара повече заплата за влизане в рискова зона няма да убедят достатъчно хора да се занимават с морско дело. Ще ни е трудно да ги привлечем и да ги задържим. Който се записва в армията, го прави, приемайки риска от война, но не бива да се очаква същото от моряците".
Екипажите, заклещени в Персийския залив, заслужават нашето внимание, защото страдат. От това зависи и бъдещето на световното корабоплаване.
Още: Ако не спрете да се струпвате по бензиностанциите, ще ги затворим: Първа държава с крути мерки
