Вашингтон отвори рядка дипломатическа възможност за Ливан. Удължаването на прекратяването на огъня между Израел и Ливан на 16 април и началото на директни преговори бележат потенциално отклонение от неконтролируемата ескалация към по-структуриран път към стабилност и, ако условията позволят, към основа за бъдещ мир, пише The National Interest.
Тази възможност стъпва върху по-ранни действия на ливанското ръководство, което за първи път от десетилетия призова за директни преговори и предприе политически чувствителни стъпки - от настояване за пълно разоръжаване на "Хизбула" до напредък по икономически реформи, насочени към стабилизиране на държавата.
Сега въпросът е дали Ливан и Израел ще успеят да превърнат този момент в устойчив процес. Може ли този прозорец на възможност да бъде използван за изграждане на реален механизъм за деескалация, или ще бъде погълнат от същата динамика, която десетилетия наред води до повтарящи се конфликти? Още: Тръмп мисли за два варианта с Иран. Израелските бомби изравниха със земята ливански град като Видин и Дупница (ВИДЕО)
Причини за предпазливост не липсват. Прекратяването на огъня засега не е довело до реално спиране на бойните действия. Израелските операции продължават, "Хизбула" остава активна и способна да подкопае процеса, а хуманитарната ситуация в Ливан се влошава бързо.
Първата опасност е прекаленият оптимизъм. Всеобхватно мирно споразумение все още не е постигнато и прибързаното обявяване на успех може да провали преговорите още преди да са набрали инерция. Затова непосредствената задача остава далеч по-скромна - спазване на примирието, предотвратяване на нова ескалация и изграждане на минимално ниво на координация, което да позволи диалогът да продължи.
Втората грешка би била фокусът да остане единствено върху "Хизбула", без да се отчита състоянието на самата ливанска държава. Дебатът за оръжията на групировката често пропуска основния проблем - разоръжаването не е просто технически процес, а зависи от капацитета и стабилността на държавните институции. Без паралелни усилия за укрепване на ливанската държава и армията, всякакви опити за налагане на решение трудно биха имали успех.
Сигурността, икономическата стабилизация и политическият процес не могат да бъдат разглеждани отделно. Те трябва да вървят едновременно. Отслабването на социалното и икономическото влияние на "Хизбула" в някои части на Ливан създава едновременно възможности и рискове. Ако възстановяването се забави, вакуумът може отново да бъде запълнен от същите сили, които сегашният процес цели да ограничи. Още: Докато спасяват ранени: "Хизбула" атакува израелски войници с дрон. Без пари за британци, документиращи потенциални израелски военни престъпления
Третото предизвикателство е липсата на ясно дефинирана крайна цел. Пълно мирно споразумение вероятно не е реалистична перспектива в близко бъдеще заради чувствителността около евентуална нормализация, но това не означава, че процесът трябва да остане без посока.
Възможна е междинна стъпка, която да покаже отдалечаване от активния конфликт, без да изисква окончателно политическо уреждане. Декларация за принципи или рамка за "край на конфликта" биха могли да изпълнят именно такава роля. Макар да не решават основните спорове, подобни механизми биха дали политическо пространство на ливанското ръководство и биха осигурили основа за по-дългосрочен ангажимент от страна на Израел и САЩ.
Подобен подход не е без прецедент. В миналото временни споразумения често са служили като преход към трайни мирни договорености. Египет и Йордания например преминаха именно през подобни междинни рамки, преди да стигнат до окончателни мирни споразумения. Без подобна структура съществува риск прекратяването на огъня да се превърне просто в поредното временно замразяване на конфликта.
Нищо от това обаче няма да работи без устойчив ангажимент от страна на САЩ. Вашингтон остава единственият играч, способен да координира ограничаването на ескалацията, подкрепата за ливанските институции и поддържането на дипломатическия процес. Това изисква постоянен натиск, координация със съюзниците и готовност подкрепата да бъде обвързана с реален напредък. Още: След заповед на Нетаняху Израел нанесе нови удари по Южен Ливан
Президентът Доналд Тръмп използва позицията си, за да демонстрира подкрепа за напредък в преговорите. Следващият етап обаче ще изисква дългосрочна стратегия, която да насочи страните към устойчив резултат.
За Ливан предизвикателството е не по-малко сериозно. Макар правителството да не може да реши всички структурни проблеми наведнъж, то трябва поне да покаже политическа воля. Видими стъпки за укрепване на държавната власт, разширяване ролята на ливанската армия и ограничени мерки за изграждане на доверие - включително действия, свързани с контрола върху оръжията на "Хизбула" - биха помогнали за запазване на международната подкрепа.
Израел също има ключова роля. Продължаващите военни операции, особено в цивилни райони, рискуват да подкопаят самата дипломация. Сдържаността ще бъде решаваща за запазване на жизнеспособността на преговорите и за създаване на условия за по-траен резултат. Успоредно с това Израел би могъл да предприеме мерки за изграждане на доверие, включително уверения, че няма териториални претенции към Ливан, както и стъпки за размяна на затворници.
Икономическото измерение също не бива да бъде подценявано. Ливан се приближава към още по-дълбока криза, белязана от нарастваща продоволствена несигурност и масово разселване. Дори ускорено финансиране от Международния валутен фонд (МВФ) би осигурило само краткосрочно облекчение, без да реши дългосрочните проблеми с възстановяването. Още: Нетаняху: "Хизбула" саботира мирните преговори с Ливан
Следващият етап ще покаже дали Ливан - страна, чието ръководство вече предприе политически трудни стъпки с потенциал да променят баланса в региона - ще намери партньор в Израел, готов да превърне момента в реален напредък, или всичко това ще се окаже поредната пропусната възможност.
Автор: Едуард Габриел
Превод: Ганчо Каменарски
