Опасна ескалация: какво се случва в Северно Косово?

Защо се говори за Северно Косово?

Тази област включва региона северно от река Ибър в Косово. Четирите общини там са населени почти изцяло от етнически сърби, които не признават независимостта на Косово. Те поддържат близки връзки със Сърбия, но имат десет гарантирани места в косовския парламент, както и по двама министри във всяко правителство. От края на войната за независимост на Косово през 1999-а година властите в Прищина така и не са успявали никога да придобият пълен контрол над областта.

Това положение на Северно Косово, в което живеят около 60 000 души, го превръща в зона на беззаконие, в истински рай за престъпниците и крадците. Всички водещи политици от Северно Косово без изключение са съюзници на сръбския президент Александър Вучич. Същевременно сърбите изпитват дълбоко вкоренено недоверие към правителството в Прищина. То се укрепва и от редовното изпращане на специални полицейски сили в региона под предлога за борба с тамошната престъпност.

Какъв е поводът за сегашния конфликт?

Сърбите отново са на барикадите в Северно Косово - едно вече изпробвано средство. Организирайки се онлайн, те успяват само за минути да блокират целия регион - пътища и контролно-пропускателни пунктове. В момента протестите им са срещу ареста на бивш полицай, заподозрян в "тероризъм". Косовската прокуратура го обвинява, че е извършил бомбено нападение в избирателната комисия в Северна Митровица.

Сърбите искаха да предотвратят провеждането на местни избори в региона, които станаха необходими след като всички сръбски политици се оттеглиха от косовските институции в началото на ноември. Четиримата кметове от Северно Косово също подадоха оставки. Няколкостотин сръбски полицаи напуснаха косовските органи на реда, същото направиха и сръбските съдии, които вече не работят в Северно Косово.

Бойкотът на сръбските институции бе предприет в отговор на намерението на косовския премиер Албин Курти да забрани сръбските регистрационни номера в Косово и да наложи замяната им с косовски. За Курти това бе принципен въпрос на реципрочност, тъй като Сърбия не признава косовските номера. За Вучич и за Сърбия пък това е подготовка за "етническо прочистване".

Междувременно Прищина отложи местните избори, както и смяната на регистрационните номера на автомобилите - вероятно под натиска на Европейския съюз и преди всичко на САЩ. Сега Западът настоява и Сърбия да направи стъпки за понижаване на напрежението. Изгледи за това обаче няма.

Може ли Сърбия наистина да изпрати армията?

Това се смята за малко вероятно. В последите години Вучич неведнъж е привеждал сръбските части в "повишена бойна готовност" и е изпращал войници близо до границата с Косово. Тази седмица от Белград обявиха, че искат да изпратят на косовска територия полицаи и войници.

Тази възможност е предвидена в резолюция на ООН от 1999-а година, когато Сърбия де факто капитулира след войната в Косово и бомбардировките на НАТО. Според тази резолюция Белград има право да изпрати "няколкостотин” представители на органите на реда обратно в Косово - но само след одобрението на международната мироопазваща мисия KFOR.

Вучич открито казва, че предложението му вероятно ще бъде отхвърлено. Затова анализатори от Белград заявяват, че действията на сръбския президент са само с пропагандна цел. Но дори Вучич действително да обмисля военно навлизане в Косово, то вероятно би било безсмислено, защото ще доведе до директна конфронтация с международните полицейски и военни сили, разположени в Косово.

Сърбия сменя курса към Косово

Сърбия ще промени отношението си към представителите на международната общност в Косово, съобщи БГНЕС. "Ще има известни промени в пове...

Прочети повече

Има ли решение на конфликта?

Не съвсем, дори ако Западът в крайна сметка окаже по-голям натиск. Позициите на страните са категорични: В Белград не биха искали "никога" да преговарят за признаването на "отцепването в нарушение на международното право". В Прищина отвръщат, че преговорите с бившите "сръбски окупатори" имат смисъл само ако накрая последва признаване.

Над сто държави признават Косово като независима държава, включително 22 от 27-те държави членки на ЕС. Косово не може да стане член на ООН без съгласието на Сърбия, тъй като партньорите на Белград - Русия и Китай - имат право на вето в Съвета за сигурност.

"Перспективата за ЕС" трябва да послужи като примамка за двете страни. Засега обаче разширяването на ЕС в Западните Балкани е далеч в бъдещето. Сърбия официално е страна кандидатка за членство в ЕС, но преговорите вървят бавно. Косово дори няма статут на страна кандидатка, но смята да го поиска още тази година.

Как влияе на конфликта войната в Украйна?

Косово официално подаде молба за членство в ЕС

Косово официално подаване на заявление за членство в Европейския съюз. На церемонията по подписването присъстваха президентът на Р...

Прочети повече

От февруари насам има опасения, че Русия може да използва близките си връзки със Сърбия, за да открие "страничен фронт" на Балканите. Косовският министър-председател Албин Курти също се притеснява от тази перспектива: подобно на Русия, и в Сърбия мечтаят да възстановят "сръбския свят" в региона. Сръбският президент Вучич контрира със забележката, че Курти се държи като "малък Зеленски".

Картите на Вучич определено са по-слаби. Сърбия не се присъедини към санкциите срещу Русия, с което предизвика недоволството на ЕС. Според социологическите проучвания над 80 процента от сърбите отхвърлят тези санкции срещу "братска държава". Сърбия е зависима не само от руския газ, но и от руската подкрепа по въпроса за Косово.

От друга страна, сръбската икономика е изцяло ориентирана към Запада. Само германските компании осигуряват около 75 000 работни места в Сърбия.

Източник: Дойче веле