През последните години в публичната и дипломатическа реторика на Северна Македония се очертава ясно проследима линия: системно търсене на външнополитическа легитимация на тезата, че двустранните въпроси не трябва да бъдат пречка пред разширяването на Европейския съюз. Този подход не е нов и не започва с правителството на Християн Мицкоски, а има своите корени още в периода на управление на Димитър Ковачевски. Наблюдава се отчетлива приемственост между управлението на СДСМ и настоящото на ВМРО-ДПМНЕ, което поставя въпроса за устойчивостта на този дипломатически модел.
Началото: формулиране на линията при Ковачевски
Още през 2023 г. словенският премиер Роберт Голоб заяви при среща с Ковачевски, че преговорният процес на Скопие с ЕС „не трябва да бъде блокиран с допълнителни двустранни въпроси“. Това е един от ранните ясно изразени външни сигнали в подкрепа на тезата, че разширяването следва да бъде „де-билатерализирано“ (освободено от двустранни блокажи). Още: Престъпленията срещу българи в Северна Македония не се разкриват: За държавна кариера там не може да си българин
Паралелно с това, словенската дипломация, чрез Таня Файон, в сътрудничество с Германия, лансира в нон-пейпър идеята за ограничаване на възможността държави членки да блокират кандидатки поради двустранни спорове. Още тогава за българската дипломация това би следвало да бъде ясен сигнал, че подобна линия не е ситуативна, а се развива последователно и целенасочено, с амбиция за институционализиране на ниво Европейски съюз. Липсват обаче убедителни индикации, че в София е направен необходимият стратегически извод и са разработени адекватни форми на противодействие. В резултат България постепенно се оказва в позиция на реагираща, а не на формулираща дневния ред страна.
Продължението при Мицкоски: активна експлоатация на вече изградения наратив
След встъпването си в длъжност през 2024 г., Християн Мицкоски не промени официалния подход на Скопие, а го доразви и усили. В северномакедонските медии е отразена поредица от срещи и изявления, при които външни партньори формулират или подкрепят тезата срещу двустранните блокажи, приписвани на България.
Най-високото институционално потвърждение идва от еврокомисаря по разширяването Марта Кос, която подчертава необходимостта двустранните въпроси да не бъдат част от преговорния процес. В този контекст не може да бъде пренебрегнат фактът, че в последните месеци в публичното пространство, включително и в рамките на Европейския парламент, бяха повдигнати въпроси, свързани с евентуални нейни връзки с бившите югославски служби. Независимо от степента на доказаност на тези твърдения, самото им наличие допринася за допълнителна чувствителност към подобни позиции в региона. Още: Политик от Скопие: Правителството на Мицкоски се ръководи от фалшиви патриоти с български паспорти
Още по-показателно е, че сходна линия се споделя и от Антонио Коща, който критикува „билатерализацията“ като несправедлив подход в рамките на разширяването. Това вече трудно може да бъде обяснено с индивидуални биографични особености и по-скоро свидетелства за оформяща се по-широка тенденция в рамките на европейските институции.
На двустранно ниво, особено показателен е случаят с белгийския министър на външните работи Максим Прево, който през април 2026 г. заяви, че „двустранните въпроси не трябва да блокират процеса на разширяване“. Тук вече става дума за директно изразена позиция от държава членка на ЕС.
Сходна, макар и по-мека, линия се наблюдава и при представители на Черна гора, включително Ервин Ибрахимович, където се акцентира върху необходимостта от деполитизация и напредък според постигнатите резултати в процеса, без обаче винаги да се използва директната формула за „двустранните спорове“. Подобен тип аргументация се откроява и в позициите на Хърватия, включително при Андрей Пленкович и Зоран Миланович, които, макар и да не формулират пряко тезата за недопускане на двустранни блокажи, последователно подчертават необходимостта от ускоряване на разширяването и от избягване на допълнителни политически препятствия пред страната кандидат.
Така се оформя по-широк регионален наратив, в който директната формула за „билатерализация“ може и да отсъства, но се замества от концептуално сходни понятия като „меритократичност“ (оценяване по заслуги), „деполитизация“ и „предвидимост на процеса“. Още: Скопие пробива консенсуса на ЕС за правата на българите в Македония: Време е да действаме, смята проф. Ташев
Приемственост, а не политическа алтернатива
Наблюдаваният модел ясно показва, че по въпроса за европейската интеграция и рамкирането на официалната скопска позиция за наличието на спор с България няма съществена разлика между СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ. Напротив – става дума за приемствена държавна стратегия, при която:
- се търси външно валидиране на вътрешнополитически тези;
- се изгражда международен наратив за „неправомерна билатерализация“ от страна на България;
- се прехвърля тежестта от поети конкретни ангажименти към принципни дебати за характера на разширяването.
Последици за българската дипломация
Този устойчив и последователен подход поставя сериозни въпроси пред ефективността на българската външна политика. В значителна степен София се оказва в ситуация, при която:
- вътрешни конфликти, свързани с правата на човека и недискриминацията на представители на българската общност в Северна Македония, се рамкират като „двустранен спор“ с България с цел промяна на фокуса;
- международният дебат се измества от същностни въпроси към процедурни принципи;
България се позиционира като „блокираща страна“, вместо като защитник на европейски стандарти. Още: Бивш македонски министър към България: Тъжна е стратегията ви, станахте най-големият ни враг
Очевидно ключовият дефицит е липсата на достатъчно успешна интернационализация на въпроса за правата на лицата с българска идентичност в Северна Македония. Вместо това, той остава уязвим към интерпретация като част от исторически или идентичностен конфликт.
Какво следва?
За да бъде преодоляна тази неблагоприятна рамка, българската дипломация следва да предприеме няколко стратегически стъпки:
Преосмисляне на проблема
Ясно и последователно представяне на въпроса като част от:
- защита на правата на човека
- двойни стандарти в гарантирането на правата на конституционно признатите и непризнатите общности в Северна Македония
- изпълнение на европейските критерии от Копенхаген
Извеждане на въпроса на международно ниво
Активно ангажиране на:
- Европейска комисия
- Съвет на Европа
- международни правозащитни механизми
- активизиране на български общности по света с произход от Северна Македония като фактор за международна чувствителност по въпроса
Доказателствена база
Систематично документиране на случаи на дискриминация и нарушения, които да бъдат представяни не като политически твърдения, а като юридически и институционални казуси.
Още: Опозицията в Скопие се застъпи за българите: Конституционните промени не носят никакъв риск
Коалиционно поведение в ЕС
Изграждане на съюзи с държави членки, които имат сходна чувствителност към въпроси за правата на човека и върховенството на закона. Още: Никола Груевски и “пътят към завръщането“
Изнесените факти ясно показват, че дипломатическата стратегия на Скопие по темата за т.нар. „двустранен спор“ с България демонстрира висока степен на последователност и приемственост, независимо от вътрешнополитическите промени.
В този контекст, ако България не успее да преформулира и интернационализира собствената си позиция – като последователна подкрепа за българите в Северна Македония, които се борят за основните си човешки права – съществува реален риск проблемът трайно да бъде редуциран до „двустранен спор“. Това би имало дългосрочни неблагоприятни последици за начина, по който темата се възприема и разглежда в рамките на европейския дебат, с потенциал да засили евроскептицизма както в региона, така и в рамките на самия Европейски съюз.
Още: Македонският вицепремиер по добро управление избяга от Мицкоски
Автор: Проф. д.н. Спас Ташев - съпредседател на Сдружение „Потомци на бежанци и преселници от територията на Северна Македония и приятели“
