На този ден е родена голямата ни поетеса Маргарита Петкова

21.02.2017 12:04 17150

Снимка: издателство Персей

21 февруари се ражда Кралицата на българската поезия Маргарита Петкова. Още първата ѝ книга я превръща в знаменитост – „Дива къпина”. По стиховете ѝ са създадени много популярни песни, изпълнявани от Богдана Карадочева, Васил Найденов и др. („Бермудски триъгълник”, „Иване, Иване”, „Болката отляво”…).

От нея разбираме, че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия.

Да следваш и най-дръзките си мечти и любов - за това се изисква голяма доза смелост. А на Маргарита Петкова такава не ѝ липсва. Определяна като скандална и неприлична, със стиховете си тя шамаросва приличието и преструвките, загърбва моралните превземки и така се раждат най-ярките шедьоври на модерната българска любовна поезия. Маргарита е такава, каквато много жени биха искали да бъдат, но нямат смелостта да го направят. Затова живеят мечтите си с нейните стихове.

Много от стихотворенията ми по стечение на съдбата, се превърнаха в песни: „Иване, Иване“, „Само за жени“, „Болката отляво“, „Бермудски триъгълник“, „Нова година“, „Балкански синдром“... Имам 3 деца, което смятам за най-качественото нещо в живота си. Вече съм и баба на две внучета. Не си крия годините, любовниците и пристрастията. Никога не съм отдавала особено голямо значение на писането. То си идва самo, сподели Маргарита Петкова при представянето на книгата „Болката от ляво“ (изд. Персей, 2016 г) и добавя:

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

„Любовта окриляше поетичните ми упражнения, а стиховете ми даваха нетрадиционен привкус на любовта. И страдах, и се възвисявах, и се ядосвах на себе си, и се самооблажавах, нищо различно от всяка човешка любов. Наистина голямата тема в поезията ми е любовта. За заводи и юзини не мога да пиша, защото в завод съм стъпвала само на литературно четене. Пишех в кафенетата върху сметките, на пейките срещу дома на човека, докато зелената лампа в кабинета му светеше цяла нощ, защото така ми беше обещал, когато се разделяхме всеки по къщите си... Боже, млада и глупава съм била, но една дума не бих променила нито от чувството, нито от стиха си.

Половината свят се припознава в моите думи, обаче половината от тази половина не иска да си го признае. Всичко е в стиховете ми. Добри, лоши – други нямам. И не искам да имам. Както не искам да имам друг живот.“

В творчеството на Маргарита Петкова много жени виждат себе си, откриват се, сбогуват се или просто тръгват напред, окрилени от надеждата на стиховете ѝ.

Ето и някои от любимите ни нейни цитати и стихове:

"Любовите, любовите... Често са ми казвали, че множествено число тази дума няма. Е, аз пък мисля, че е редно да има."

"Всичко, поднесено ми от живота, приемам като урок. И съм в мир със себе си."

"Не пиши никога за нещо, което не познаваш, което не е минало през сърцето и през душата ти. Аз много обичам да усвоявам уроци. Всичко, поднесено ми от живота, приемам като урок."

На Любимия

Да знаеш колко много те обичам

и тарторът на любовта

венча ни в тази нощ прекрасна, лунна,

под сянката на пролетта.

И таз венчавка се извърши

без никой, никой да узнай,

защото бяхме още малки,

защото бяхме малки ний.

Не знаехме що значи думата „любов“

и мислехме, че тя шега е,

но туй остана си за цял живот -