Петър Стоянов: Хроника на един президентски мандат

„Хроника на един президентски мандат“ е луксозно издание, подходящо за всички ценители на съвременната история. Албумът проследява политическата кариера на Петър Стоянов от издигането на кандидатурата му в СДС през далечната 1996 г. до края на мандата му през 2002 г.

Хрониката съдържа всички по-значителни събития, случили се в едно противоречиво време. Документираните срещи са с президенти, монарси, посланици на различни държави, ръководителите на НАТО, ООН, ЕС, Съвета на Европа, папа Йоан Павел II, а също и с редица значими учени, художници, музиканти и спортисти. Албумът е богато илюстрован. Многото фотографии и включените части от речи допринасят за по-цялостното представяне на мандата.

Средствата, събрани от продажбата на тази книга, ще бъдат използвани за лечението на деца, болни от церебрална парализа.

 
Смисълът на един човешки живот е да оставиш нещо след себе си. За художника това е поредната картина, за архитекта – новата сграда, а за хора като мен – съхраненият спомен. Това е най-общият повод за написването на тази хронология – да припомни минали събития, години, срещи и така да запази спомена за президента Петър Стоянов, с когото винаги ще свързваме прехода от тъмнината към пътя към надеждите. А оттам – към плахата увереност, че един ден те ще се сбъднат.

Признавам, че започнах тази книга като пловдивчанин – воден от чувство за местен патриотизъм и гордост. Кой знае кога Пловдив ще роди отново бъдещия държавен глава на България. Бях амбициран да го направя и защото самият Петър Стоянов не написа и не окуражи издаването на нито една книга или сборник за себе си – това може и да е свидетелство за човешка скромност, но от гледна точка на историята е недопустимо. И неговият предшественик, а и президентите след него са издали по няколко такива сборника.

Когато обаче започнах да се ровя в архивните материали, разбрах, че основният смисъл за написването на тази книга се крие другаде: в невероятната по своя обем дейност, която президентът Стоянов е извършил в преследване на своята политическа мисия – осигуряване членството на България в НАТО и Европейския съюз. На друг президент и министър-председател се падна честта да подпишат тези договори, но в съзнанието на хората от моето поколение именно Петър Стоянов ще остане първият държавен глава, който без колебание прокламира „цивилизационния избор“ на България, първият, който подаде молбата за членство в НАТО като необходима предпоставка за членството ни в ЕС, който доведе за първи път в историята на страната ни американски президент и отново първият, който прозря членството ни в ЕС не само като постигната цел и сбъдната мечта, но и като „непрекъснато усилие“, продиктувано от новата конкурентна среда и новите глобални предизвикателства. Репликата му „Да затворим фабриката за илюзии“, макар и неразбрана от мнозина, бе проява на истинска политическа далновидност и мъжество.

Хронологията не поставя въпроси, не прави оценки и не е опит за приятелска апология на президента. Тя е по-скоро опит да се представи цялостно, чрез всички по-значителни събития мандатът на един от водачите на българската нация в едно изключително драматично и противоречиво време. Умишлено не исках да правя собствен прочит на това време. Нека читателят сам направи това. Но зад приоритетите, за които Петър Стоянов се налагаше да воюва в началото на своя мандат. Именно това не искам да се забрави. И това вече не е локален пловдивски патриотизъм – смятам, че това е отговорност към националната ниистория.

Разбира се, всеки би се изкушил да ме запита: а не допусна ли Петър Стоянов и грешки? Ето и отговора, който дава самият той на този въпрос: „В кариерата си всеки политик допуска много грешки. Въпросът е да не сгрешиш в онези два или три момента, когато политикът трябва да вземе съдбоносно за нацията си решение.“ Мисля, че точно в това успя Петър Стоянов – взе правилните за България решения в най-ключовите за новата ни история моменти: мирното разрешаване на политическата криза от 1996–1997 година, когато принуди БСП да върне мандата и отвори пътя за нови парламентарни избори, спечелени от СДС; когато взе категоричното решение за подаване на молба за членство в НАТО и така България „хвана последния влак“ за тази организация; когато през март 1999 година първи сред източноевропейските президенти подкрепи военната операция на НАТО срещу режима на Милошевич – изключително непопулярно тогава решение, с което скъсахме с двусмислената си политика на „най-верен сателит на бившия Съветски съюз“. Убеден съм, че с това ще остане в историята. Както и с искреното си желание да служи единствено на българската национална кауза.

В крайна сметка животът на всеки от нас е един своеобразен мандат – за някои краткосрочен, но изпълнен със смисъл, за други – дълготраен и безсмислен.      В някакъв момент всеки човек стига предела на възможностите си, докато Президентът понякога е длъжен дори да ги надхвърли. Не защото е могъщ, а защото към него очакванията са огромни. Да си Президент – това е способността да изречеш, но и способността да чуеш. Думите са това, което остава след нас. Думите могат да убиват, но могат и да вдигат за нов живот. Ако са чути от тези, за които са предназначени. И ако човекът, който ги е произнесъл, е този, в когото вярваш. А на Петър Стоянов хората вярваха, защото инстинктивно усещаха, че не ги лъже – на това се дължи недостигнатият и до днес негов рейтинг – 91 процента през февруари 1997 г.! В разкъсваната от политически страсти България това е нечувано.

Затова съставих тази Хронология – за да припомни извършеното от един президент в рамките на неговия мандат. И ако съм успял, ще бъда наистина щастлив.

 

Димитър Райчев

Пловдив, 2014 г.