Месец преди края на годината властта има милиарди за харчене - но за какво?

Положението е факт, макар че според Закона за държавния бюджет за тази година е заложен дефицит от 2% т.е. 1,1% още не са "изпълнени". На всичкото отгоре тази година беше изтеглен дълг от над 1 млрд. лева заради покупката на 8 изтребителя F-16. Това увеличи дефицита от първоначално планираните 600 млн. лв. на 2,4 млрд. лв., или 2% от БВП.

350 млн. лева отгоре ще похарчат най-големите общини у нас

350 млн. лв. повече ще изхарчат топ общините София, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора през тази година в сравнение с миналата, пише...

Прочети повече

Сега правителството има един месец да изхарчи над 3 млрд. лв., ако смята да изпълни параметрите на бюджета. Все пак преди дни финансовият министър Владислав Горанов заяви, че годината ще приключи с далеч по-нисък дефицит от планираните 2%, но не уточни с колко.

Данните за изпълнението на бюджета в края на ноември показват, че дори и сделката с изтребителите не е била в състояние да компенсира неизпълнението на разходната част на бюджета за 2019 г. Така например само месец преди края на годината са извършени 83.7% от планираните общи разходи. В същото време изпълнението на приходите в края на ноември е над 90%. По-подробни данни за октомври показват, че само 59.5% от заложените капиталови инвестиции в държавния бюджет са били реализирани. Сумата им е 2,7 млрд. лв., като 1,8 млрд. лв. от тях е всъщност за покупката на изтребителите.

Спрямо ноември 2018 г. приходите в държавния бюджет нарастват с 4,012 млрд. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът при данъчните приходи е в размер на 2,738 млрд. лв., неданъчните приходи нарастват с 1,014 млрд. лв., а приходите от помощи и дарения – с 260,2 млн. лв.

Разминаването между заложените на хартия бюджетни параметри и реалното им изпълнение показва за пореден път порочния начин, по който се пише основният финансов закон на страната - със залагане на подценени приходи, които лесно се преизпълняват, и завишени капиталови инвестиции, които така и не се извършват. Вместо това кабинетът има свободата да прави непланирани харчове и да финансира спорни проекти по свое усмотрение, без да иска позволение от Народното събрание. През годината почти не е имало заседание на Министерския съвет, в което министрите да не гласуват извънредни допълнителни харчове за сметка на преструктуриране на разходи в бюджета. Миналата година през декември кабинетът ударно разпредели към министерствата 1.7 млрд. лв. от натрупания излишък. Предни години по такъв начин бе финансирана спорната програма за саниране на жилища.

Президентът сезира Конституционния съд за част от държавния бюджет

Държавният глава Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) за разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 ...

Прочети повече