България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Георги Наджаков е български физик, открил през 1937 г. явлението фотоелектрет, което става важна физична основа за по-късните електрофотографски/ксерографски процеси. Това откритие подготвя пътя към днешните копирни технологии.
Наджаков е професор в Софийския университет и дългогодишен академик на БАН. Той оглавява първия Физически институт на БАН (1946), става ректор на СУ (1947–1951) и представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания (Дубна).
Какво представлява откритието му
Фотоелектретният ефект възниква при осветяване на фоточувствителен диелектрик в електрично поле. Това е устойчива вътрешна поляризация, която остава и след изключване на полето. Резултатите от откритието му са съобщени пред Френската академия на науките през юни 1937 г.
Българският учен въвежда разграничението между термоелектрети (получени с нагряване + поле, познати от 1919–1920) и фотоелектрети (получени със светлина + поле).
Защо това е важно: фотоелектретът показва как светлината може трайно да "запише" електростатичен заряд/образ в изолатор. Това е много близо до ксерографията (зареждане на фотопроводим слой и селективно разреждане със светлина), която малко по-късно реализира американският физик Честър Карлсън.
Връзката с ксерографията (копирните машини)
Година след откритието на Наджаков Честър Карлсън използва фотопроводим селений - така светлината разрежда заряда там, където пада, след което тонерът се прилепва към останалите заредени области и се получава първият ксерографски отпечатък.
В редица институционални и научно-популярни източници се посочва, че откритието на фотоелектретите е подготвило/улеснило пътя към практическите копирни технологии. Същевременно класическите западни истории за ксерографията акцентират най-вече върху Пал Селени и фотопроводимия селений като непосредствени вдъхновения на Карлсън.
Кратки биографични данни
Георги Наджаков е роден на 26.12.1896 в Дупница. През 1927 г. става доцент в СУ "Св. Климент Охридски", по-късно и професор. Специализира в Париж при Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри (1925–1926). Ректор на СУ е в периода 1947–1951. Основател/директор е на Физическия институт при БАН (1946; по-късно Институт по физика на твърдото тяло).
Умира в София на 24.02.1981 г.
Отличия и признания
Носител е на златен медал "Фредерик Жолио-Кюри" (1967); избиран е за чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958).
От 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло при БАН носи неговото име.
Неговото име носи и ледник "Наджаков" в Антарктида.
Още: Нощта, в която детската планета беше помрачена от една друга планета...
