Атанас Сиреков – кметът, който се стреми да бъде, а не да има

Инж. Атанас Сиреков идва в Бургас през 1929 г. и започва частен бизнес, като отваря бюро за инженерни услуги. Длъжността кмет изпълнява от началото на 1936 г. до смъртта си. На 19 ноември тази година се навършват 80 години от неговата кончина.

Макар да си тръгва млад от този свят, Атанас Сиреков се посвещава изцяло на работата си, на града и хората. Неговите дела в тази насока могат да бъдат изброени, но трудно се осъзнава фактът, че за период от 3-4 години може да бъде постигнато толкова много. Част от построеното и проектираното по негово време е сграда за общината, която е архитектурен шедьовър отвън и отвътре, довършването и изграждането на водоснабдителната и канализационната системи на града.

Емблематичното за Бургас Морското казино е открито по време на неговия мандат. Същото се отнася и за красивият фонтан в морската градина. Изключително много е държал на хигиената в града, създал е първите градинки за отдих, висящите осветителни тела, павираните улици. И като истински патриот и политик допринася да бъдат поставени бюстовете на бележити българи в морската градина. Но кой е човекът, който стои зад всичката тази енергия, сила? Кой е бил Сиреков, когато се прибере у дома, при своята обичана съпруга Зора и синовете си? Това разказва човекът, който носи неговото име.

Атанас Сиреков е внук на най-успешния кмет на Бургас. Самият той работи в община Бургас, в сградата която е факт със съдействието на неговия дядо, кметът Атанас Сиреков. Сиреков младши е завършил микроелектроника в Технически Университет-Илменау, Германия и публична администрация в БСУ. Работи над 25 години в сферата на информационните технологии. Автор е на две книги за електронното управление.

Как се чувствате като човек, който носи фамилията Сиреков?

Човекът е този, който е, независимо от фамилията. Много фактори оказват влияние при формирането му. Живея с мисълта, дали с постъпките си успявам поне малко да покрия етичните норми, установени в семейството от предните поколения.

Какво знаете за своя бележит дядо, въпреки, че не сте го познавали, какво е усещането Ви за него, от разказите на Вашите близки?

Дядо ми е починал в разцвета на силите си, на 41 години. И двамата му сина са били малки деца – баща ми Петко е бил на 9 години, а чичо ми Симеон – на 5. Най-силни бяха спомените на неговата съпруга, д-р Зора Сирекова, която го надживя с повече от петдесет години, донякъде на баща ми и съвсем малко на чичо ми. В книгата "Бургас във времето. Родът Сирекови", издадена през 2008 г., покойният ми вече баща успя да сподели най-съкровените спомени за инж. Атанас Сиреков и семейството.

Когато научаваш за някого само от спомени, неговият живот се превръща в легенда. Той винаги е бил в първите редици. От участието му в Първата световна война като щурмовак. Една от историите, която често се разказваше в тази връзка вкъщи, бе свързана с награждаването му с Орден за храброст. Друга – със следването му в Берлин. Там той не само учи и се дипломира успешно като машинен инженер, но успява да се справи с финансовите несгоди, работейки. Освен това ръководи и обществената дейност на българското студентско дружество.

Баба ми често споменаваше за неговото ораторско майсторство. Умеел е да говори увлекателно и вдъхновяващо, без предварителна подготовка. Съчетавал е както качествата на общественика, така и прецизността на инженера. Бил е много сръчен и не случайно завършва военната си служба като помощник-командир на камионно отделение. Вече като инженер работи във Военна работилница, успешно осъществява няколко проекта за различни инсталации не само в Бургас, но и в страната. Той не се спира пред трудностите.

Възрожденският му дух и копривщенската предприемчивост го водят към различни начинания. При това все в обществена полза. Не ми се иска да преразказвам спомените на баща ми и чичо ми, които с горчивина говореха за неглижирането на труда му в продължение на дълги години. Както и за препятствията, които са били поставяни на пътя им. В това отношение баба ми беше стоик. Не се оплакваше от съдбата. Ако споменеше нещо, то бе с горчив хумор.

С кой негов принос за града се гордеете най-много?

За кратък период от време той е работил в много направления – водоснабдяване и канализация, електрификация, улици, градоустройство, строителство на обществени сгради, създаване на общински предприятия. Достатъчно е да споменем емблематичната сграда на Морското казино. Дори само тя да беше изградена, би било достатъчно. По онова време се е строяло изцяло с обществени средства – общински и държавни. Съпричастността на хората към обществото, в което живеят, също така ги е подтиквала да даряват средства за строителството на обществени обекти.

Но за мен най-важното е било отношението му към хората – еднакво към всички бургазлии, независимо от имотно състояние и политически пристрастия. Помагал е на всеки в нужда, с каквото може. Имоти не е имал. Животът му е пример за човек, който се стреми да бъде, а не да има.

Кое е Вашето и на Вашите близки, най-съкровено усещане за човека Сиреков?

На първо място той е бил всеотдаен човек. Успявал е да намери време за семейството си, за работата си, за обществото, дори за своята страст - лова. Към всички хора е успявал да намери път. Да им даде частица от себе си. Това личи и от малкото останали негови писма до съпругата му. В тях той споделя за работата си, пише и по семейни въпроси, с много любов към децата си.

Вие носите частица от него, а казват, че „кръвта говори“ - какво Ви „казва“ Вашият дядо?

За съжаление ценностите на времето, в което е живял дядо ми и днешните са твърде различни. Възпитаван съм в една несъответстваща на съвремието ни ценностна система. Тази, която е изповядвал той и останалите членове от семейството ни. Тя е свързана с начин на мислене, който включва понятия като справедливост, съпричастност, ред и дисциплина.

Тъй като съм се интересувал от семейната история в рамките на няколко поколения, имам представа как са се формирали ценностите на едно семейство от средната класа в България след Освобождението. Те са били добра основа за израстване на личности, като тази на инж. Атанас Сиреков. Това е и една от темите, които развивам в книгата ми, посветена на неговия тъст, ген. Симеон Караиванов, която предстои да излезе от печат.

Имате ли емоция, или разказ на Ваши близки за дядо Ви, какъв човек е бил когато се прибере у дома?

Обикновено се е връщал изморен след работния ден. Но е намирал време за семейството си. До скоро се бяха запазили изработени от него играчки за децата му – издялани от дърво или отлети от метал. Истинско произведение на изкуството е рисунката, която е направил на своята съпруга.

Възпитавал е децата си чрез личния си пример. Баща ми често повтаряше историята, когато с получаване на поредния товар дърва за огрев получава като „подарък“ от баща си малка брадвичка и заедно започват да цепят.

Когато се връщаше назад в спомените за детството си, баща ми често казваше „Ти знаеш ли какво е да останеш без баща?!“. Един от най-тежките моменти в живота му е смъртта на баща му. Той носеше до края на дните си мъката, че е израснал без опората на баща си.

Когато се връщам в спомените откривам нещо, което е трудно да се обясни с думи. Останалите от дядо ми снимки, писма, награди, предмети имаха особено излъчване, създаваха особена атмосфера на фона на подредбата в дома ни, в къщата, където е живял. Вече четиридесет и пет години тази къща я няма и погледът към тези неща, разположени сред стените на жилищния блок е по-различен. Може би и в тази връзка последните думи на баба ми бяха: "Искам в къщи! Това не е моят дом."

Как мислите, какво сте развил от неговите качества?

Не е редно човек сам да се оценява. Времето и синовете ми ще покажат кои от неговите качества са се съхранили у мен. Мога да споделя само какво се опитвам да следвам в ежедневието си: да работя с постоянство и отговорност, да вземам добре обмислени решения, които са от полза за най-много страни, да давам личен пример, а не да нареждам.

Какво бургазлии трябва да знаят за Атанас Сиреков извън официалната му биография?

Няколко думи от съболезнователното писмо на народния певец Пейо Мръвков от Оряхово към Общината и съпругата му: „В него нямаше гордост, а умен беше. Винаги засмен към всички…“

Мислите ли, че неговият принос за Бургас е оценен достатъчно и какво още може да се направи в тази насока?

Делото му е било почетено още през 1939 г., когато след смъртта му с решение на Общинския съвет, площадът пред Общината получава неговото име. За семейството ни беше достатъчно възстановяването на историческата справедливост с решението от 2008 г. този площад отново да носи името му.

Това, което внукът на Атанас Сиреков от деликатност не казва е, че всъщност неговият дядо умира при изпълнение на своите кметски задължения. Тежката зима през 1939 г. и натрупаният сняг стават причина за прекъсване на тока към помпената станция и Бургас остава без вода. До мястото на инцидента Атанас Сиреков тръгва сам, на кон. След вдигане на електрическите стълбове и възстановяване на водоподаването, кметът се прибира в дома си мокър и изморен.

Часове по-късно възниква пожар, на който той отново отива. Следва командировка в София и няма време за лечение, на развилата се бронхопневмония. На 41-годишна възраст той „напуска“ Бургас, но само за да остане винаги тук, с делата си, сградите, доброто отношение към всеки човек.

Накрая на разказа за Атанас Сиреков, се връщаме в началото на неговия живот. Той участва в Първата световна война, където е пленен от гръцката армия. Като истински български офицер, организира бягство и спасява не само себе си, но и други български войници. Поради тази причина получава Орден за храброст.

Толкова години по-късно, какво отличие дава Бургас и неговите жители, за храброто, достойното и плодотворното дело на Атанас Сиреков? Има ли орден, паметен знак или друго признание, което градът дължи на Кмета Сиреков?