ЕС слага край на безплатните пари за по-бедните страни

На практика това сигнализира за края на една ера на безплатни пари – когато огромният фонд за възстановяване след пандемията на блока беше съставен от споделен дълг, а не от национални вноски, и когато средствата от ЕС за неща като нови пътища, болници и проекти за възобновяема енергия щедро се разпределяха най-вече върху източно- и южноевропейските страни, без те да трябва да правят нещо в замяна.

Комисията, която отговаря за управлението на 7-годишния бюджет на ЕС от 1,2 трлн. евро, финансиран предимно от нейните членове, започва да мисли за версията, която трябва да започне през 2028 г. Въпросите ще излязат на първо място, когато страните преговарят колко пари трябва да бъдат разпределени на различни програми. Комисията ще представи официално предложение през лятото на 2025 г., което ще трябва да е единодушно одобрено от правителствата преди края на 2027 г.

ОЩЕ: ЕС да има собствена хазна: Предложение от еврокомисар

Допълнителното усложнение този път е, че от началото на последния 7-годишен цикъл ЕС създаде своя спешен Фонд за възстановяване след пандемия от 723 млрд. евро, който за първи път в историята на блока се основаваше на обединяване на заеми от от името на 27-те нации, а не от правителствени вноски. Няколко държави от ЕС, главно тези, които са най-задлъжнели, искат този Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF) да бъде възпроизведен след изтичането му през 2026 г., за да се създаде „инвестиционен фонд“, Комисията се противопоставя, твърдят двама висши нейни служители, чиято анонимност е запазена.

Снимка: iStock

За да влоши нещата за някои по-бедни страни, ЕК иска да разшири модела пари срещу реформи на фонда за възстановяване към съществуващата си „политика на сближаване“, която е насочена към стесняване на разликата между по-богатите и по-бедните региони и съставлява около 1/4 от целия бюджет.

„Някои държави ще се опитат да отслабят обуславянето на реформите... вероятно това ще бъде една от трудните точки в преговорите“, казва Еулалия Рубио, изследовател в мозъчния тръст на Института „Жак Делор“.

Изпълнителната власт на ЕС се отклонява от идеята за създаване на такъв инвестиционен фонд – за финансиране на отбраната и зелените разходи през следващите години – поради съпротивата на фискално консервативните страни, включително Германия и Нидерландия.

ОЩЕ: България е в челната тройка на ЕС по спад на промишленото производство

Но столиците с по-високи нива на дълг се опасяват, че отлагането на RRF ще ги остави с огромен недостиг на разходи за дългосрочни проекти.

Въпреки че ЕК няма последната дума за това как изглежда следващият бюджет на ЕС, нейното предложение ще послужи като основа за преговори между столиците. Най-чувствителните политически решения – като например дали да се създаде нов инвестиционен фонд – в крайна сметка ще зависят от резултата от европейските избори през юни и от състава на новата изпълнителна власт.

Аварийни инструменти

Снимка: iStock

ЕК смята, че кохезионният фонд може да се използва като инструмент за принуждаване на правителствата да извършат реформи по редица въпроси – включително пенсиите и демократичните стандарти, били на заден план от години.

Това би означавало преминаване от настоящия модел, при който финансирането се изплаща въз основа на договорени критерии, а не като „морков“ за постигане на конкретни цели.

Това би позволило на ЕК да продължи да налага своите реформи в целия блок, без да поема нов дълг или драстично да увеличава размера на своя бюджет.

ОЩЕ: Европейските стартъпи осъществяват все по-сложни дългови сделки

Съществува значително припокриване между проектите, финансирани от RRF и кохезионния фонд. И двата парични фонда отделят голяма част от парите за по-бедните страни, като Португалия на запад или България на изток.

Но служителите посочват, че има разлики между двете.

„Кохезионното финансиране трябва да бъде подход за дългосрочно развитие; трябва да включва местни и регионални партньори“, казва комисарят на ЕС по сближаването Елиза Ферейра в отговор на въпрос на POLITICO. „Всички тези елементи не се намират непременно в инструменти за спешни случаи“ като RRF.

Предстоящите трудности

Снимка: iStock

Представители на Комисията признават, че ще им бъде трудно да продадат новия модел на сближаване на по-бедните страни членки. Един правителствен служител казва, че страните, които в момента се борят да използват кохезионно финансиране, едва ли ще приветстват по-строги правила и по-тясна връзка с реформите. Страните членки се оплакват, че планина от бюрокрация им пречи да получат своя дял от парите на RRF, каквито са.

„Когато питам актьорите, когато питам общините, те казват, че е по-трудно да се получат пари от RRF, отколкото от бюджета на ЕС“, каза Маргарида Маркес, португалски евродепутат социалист, по време на събитие тази седмица.

ОЩЕ: ЕС деблокира 37 милиарда евро помощ срещу коронавируса

Но Рубио от института Жак Делор предполага, че по-бедните столици в крайна сметка може да имат малко лостове, за да се противопоставят на новите правила. Необходимостта да се натрупат свежи пари за стимулиране на растежа в страни, чакащи да се присъединят – като Украйна и държавите от Западните Балкани – и изплащане на дълга след пандемията може да подкопае призивите за по-голям бюджет.

„Ако страните членки се страхуват да не загубят пари, те може да се сблъскат със ситуация, в която нямат голям капацитет да поискат същите пари без обвързвания“, казва тя.