Икономиката на страната се крепи на 20 града

Според доклада на ИПИ, озаглавен "Икономическите центрове в България", 86% от цялото производство на страната са съсредоточени във и около 20 от по-големите градове начело със София. Магистрала "Тракия" и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят "топла връзка" по линията София - Стара Загора - Бургас и точно край нея се намират най-големите и като територия, и като производство зони на страната. А лошите пътища на север от Стара планина са една от водещите причини за изоставането на тази част от България, коментират авторите на проучването.

Световната банка прогнозира десетилетие на икономически трудности

Темпът на нарастване на световната икономика през 2018 година ще се увеличи до 3,1%, но потенциалът на по-нататъшен ръст предизвиква бе...

Прочети повече

В Северна България тук-там има "острови" на икономическа активност - около Козлодуй (основно покрай атомната централа), Плевен, Габрово и Севлиево. Те са заобиколени от големи територии, където предприятия почти няма и безработицата е висока. По на изток се отличават като производствени средища Варна, Шумен и Търговище. Козлодуй впрочем е национален шампион по високи заплати - през 2015 г. средната заплата там е била 1465 лв. при 1174 за столицата. В челото е и по ниска безработица.

Естествено, столицата е ядро на най-големия икономически център в България. София е №1 по територия, население, инвестиции, продукция и по заетост, като "засмуква" работна ръка от всички съседни общини начело с Перник. Този мегацентър дава 43% от цялото производство на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на сто от всички преки чуждестранни инвестиции. Освен това в София е и най-голямата концентрация на образовани хора - една трета от населението са висшисти спрямо 1/5 средно за страната.

Център Пловдив е вторият най-голям в страната. Той обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството. Той е и сред най-бързо развиващите се. През 2015 г. продукцията на център Пловдив е отчела 39% ръст спрямо 2011 г. Това е вторият най-висок ръст за периода - водач е център Русе, отбелязал 40% ръст.

В 20-те икономически центъра работят 75% от всички наети в икономиката, сочат данните за 2015 г. В същото време в тях живеят 62% от населението, посочват още икономистите, пише Сега.

Димов: Трябва да има баланс между опазването на околната среда и икономическото развитие

Трябва да бъде търсен балансът между опазването на околната среда и икономическото развитие. Това каза в предаването „Екологичен ...

Прочети повече

Сериозна причина за дебалансираното икономическо развитие е липсата на финансова самостоятелност на общините. Те са зависими от централния бюджет, който определя "порциите". Това "връзва" ръцете на местните власти да прилагат различни стимули и да привличат инвеститори, които да създават производства и работни места, така че местните хора да не търсят препитание в чужбина. Другата голяма причина е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки, одобряват се проекти по политически причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване, критикуват от ИПИ. Прословутата програма за развитие на Северозападна България, Странджа и други изостанали райони си остава голо обещание.