Подготвя се законова промяна за електронна платформа за обществени поръчки, но с много условия

Всъщност електронната платформа не е една. Има една централизирана, но „централните органи за покупки“ могат да ползват електронни платформи, които са технически съвместими и свързани с централната платформа.

Властта призна за проблеми с обществените поръчки

Приоритетът за кабинета е в рамките на 1 година да тръгнат електронните обществени поръчки. Стане ли това, ще се решат много от пробл...

Прочети повече

Оказва се обаче, че ще има изключения относно задължителното ползване на електронни платформи – поне ако проектът се превърне във факт. По изключение може да не се ползва електронна платформа, ако се изготвят и обменят документи с класифицирана информация, както и ако обществената поръчка има специализиран характер и се налага да се ползват специфични инструменти, устройства или формати на файлове, поддържани от приложения, които не са общодостъпни и не могат да се предоставят на възложителя за изтегляне или използване от разстрояние.

Заради въвеждането на електронна платформа се намаляват и някои срокове, предвидени досега в ЗОП. Например – при открита процедура минималният срок за получаване на оферти ще стане 30 дни, а не 35. При ограничена процедура минималният срок за получаване на оферти става 25 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти, а при състезателна процедура с договоряне минималният срок за получаване на първоначални оферти ще е 25 дни от датата на изпращане на поканата.

Интересен момент е, че се разширява обхватът на предварителния контрол. Нов праг е до или над 1 000 000 лева при поръчки за строителство и до или над 200 000 лева за доставки и услуги. Отделно има мониторинг чрез обобщение и анализ на данните от централизираната електронна платформа, като извадката ще участват около 17% от договорите за строителство, 19% от договорите за доставки и 15% от договорите за услуги, но тяхната стойност е съответно 77%, 86% и 89 % от възлаганите в страната поръчки.