Автомобилната индустрия е изправена пред нова криза – литиева

Как се стигна дотук? От откриването му през 1817 г. до средата на 20-ти век литият не представляваше особен интерес – поне, докато световните суперсили не започнаха да го използват за създаване на водородни бомби в края на 50-те години. След края на Студената война търсенето му спадна, само за да се възроди през 90-те години. А причината е, че мобилните телефони, лаптопите и другата преносима електроника имат литиево-йонна батерия.

Нобел за химия за разработката на литиево-йонната батерия (ВИДЕО И СНИМКИ)

Американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино спечелиха получават нобелова награда за химия. Тя им беше присъд...

Прочети повече

Същите батерии се използват в електрически превозни средства - само че мащабът е много, много по-голям. Според Bloomberg, през 2021 г. производството на цялата потребителска електроника е отнело 66 000 тона еквивалент на литиев карбонат (съотношението към чист метал е 5,32: 1), други 132 000 тона са били необходими за всички останали глобални индустрии. Електрическите превозни средства за същия период са изконсумирали 272 000 тона, което е повече от половината от общия обем.

И това е само началото. През 2020 г. глобалните продажби на електрически автомобили възлизат на 2,3 млн. екземпляра, през 2021 г. те вече са почти 5 милиона, а прогнозата за края на тази година е около 8 млн. До 2025 г., според анализаторите, тази цифра трябва да нарасне до 20 милиона, а до 2030 г. - да надмине 30 милиона. Това означава, че е необходим 6 пъти повече литий за производство на батерии – около 1,7 милиона тона на година.

През 2018-2020 г., когато продажбите на електрически превозни средства дори не бяха близо до сегашните, пазарът на литий се срина - цената на метала падна наполовина, което доведе до рязко намаляване на инвестициите в индустрията. Според Bloomberg, през 2021 г. инвестициите в електрически превозни средства са възлизали на 271 млрд. долара, но в производството на батерии - само 7,9 млрд. долара.

Сега, когато нуждата от литий се е увеличила многократно, е необходимо да се увеличи производството, но това не може да стане бързо. Има два основни начина за добив на този метал. Първият се използва широко в т. нар. "литиев триъгълник" - Аржентина, Боливия и Чили, който съдържа повече от половината от световните запаси. Богатата на литий саламура се изпомпва от земята и след това се оставя да се изпари естествено в огромни басейни, докато се получи каша, която е подходяща за по-нататъшна обработка. Процесът отнема от 12 до 28 месеца и ви позволява да извлечете около 50% от суровините, съдържащи се в саламура.

Втората технология е разпространена в Австралия и Канада - това са планински мини, където се добива минерал, наречен сподумен. Рудата се транспортира основно в Китай, където се произвеждат повечето батерии в света, и там вече се преработва в литиев хидроксид или карбонат, подходящ за производство на електроди или електролит. Основният проблем е, че е физически невъзможно бързо да се увеличат обемите на производство. Лесно е да се изчисли, че самото изпаряване ще даде резултати само след година или две. И това ако си представите, че компаниите нямат ограничения и могат да организират много допълнителни пулове веднага. Изграждането на нова мина може да отнеме до десет години, проучването на нови находища също е изключително бавен процес.

Предрекоха провал на глобалния план за преминаване към електромобили

Редица държави по света са си поставили за цел още през следващото десетилетие напълно да изоставят продажбата на автомобили с двигател...

Прочети повече

Например, наскоро китайците откриха залежи от около милион тона чист литий в планините на Тибет, но няма да могат да го извлекат много скоро. Друга пречка е обществената реакция. Факт е, че добивът на литий далеч не е безвреден за природата, защото около 70 тона вода се консумират на тон продукт по време на добив чрез изпаряване, въпреки факта, че находищата се намират в сухи места като пустинята Атакама. Добивът е още по-лош - той е много енергоемък и заедно с преработката на рудата общите емисии на CO2 са 3,5 пъти по-високи от изпарението.

Оттук идват и протестите срещу увеличаването на производството. През миналата година, например, хиляди хора демонстрираха в Сърбия, за да спрат строителството на мината на големия международен концерн Rio Tinto. Въпреки твърденията на индустриалците, че всичко ще отговаря на най-високите екологични стандарти. Подобна ситуация се очертава около проекти в Португалия и Невада.

Ръстът в търсенето на литий породи множество изследователски инициативи – всеки бърза да намери нови начини за копаене и който успее, ще удари големия джакпот. Една от най-обещаващите технологии е DLE - директно извличане на литий, или получаване на метал директно от саламура. Предполага се, че тази технология не само ще ви позволи да се отървете от дългия период на изпаряване, но и ще увеличи ефективността до 80%. Но първите резултати се очакват едва през следващата година, а DLE, ако всичко върви добре, ще влезе в индустриалния мащаб едва след десет години - тоест това не решава належащите проблеми.

Рециклирането на използвани батерии също не е панацея. Първо, това само по себе си не е много екологичен бизнес. Но основното е, че досега просто няма достатъчно стари батерии - гигантският обем, който се произвежда в момента, ще излезе от експлоатация след няколко години. Не се предвиждат и достойни алтернативи на литиевите батерии. Въпреки многото различни технологии, литиево-йонните батерии остават най-добрият вариант по отношение на цена, капацитет, издръжливост и безопасност.

Анализаторите са единодушни, че значителен напредък в тази област не може да се очаква поне през следващите десет години. Какво означава, че революцията в електромобилността, ако не бъде отменена, може сериозно да се забави. Прогнозите показват любопитно нещо - в момента търсенето на литий е приблизително в съответствие с предлагането, а мерките за увеличаване на производството при съществуващите мощности дори трябва да доведат до известен излишък през 2025-2028 г. Но при дадения темп на развитие на електрическия транспорт, литиевата индустрия просто няма да има време да се увеличи толкова бързо и още през 2029 г. може да започне недостиг на ресурси в размер на 200-300 хиляди тона.

Поскъпването на тока поставя електромобилите под заплаха

Заради войната в Украйна газта в Европа поскъпва, а това води и до увеличение на цените на електроенергията. Те може да се окажат огром...

Прочети повече