Почитаме делото на Христо Ботев

На 13 юли 1875 г., когато е на 27 години, Ботев пише във в. "Знаме" следните думи: "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

Представиха специално адаптирана книжка за деца, посветена на Ботев

​​За гения в българската литература и публицистика говориха млади хора в навечерието на Деня на славянската писменост, българската прос...

Прочети повече

С отдадеността си на България, Ботев едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството. Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 1 юни и 18 февруари, когато е обесен Васил Левски, отбелязваме в годините по-тържествено от рождените им дати - при това на следващия ден след фактическата смърт на двамата големи български герои.

Тази година, на 2 юни отбелязваме 140 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета, припомня БГНЕС.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Руши се паметникът на Ботев във Враца

Паметникът на Христо Ботев на централния площад във Враца се руши. За ремонта му ще бъдат предприети спешни мерки, за да не се допусне...

Прочети повече

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, която повежда като войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 19 май 1876 г., по нов стил 1 юни, е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни става денят, в който българите почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.