Св. апостоли Состен, Аполос, Кифа, Тихик, Епафродит и Кесар

Апостол Состен, по време на пребиваването на апостол Павел в Коринт, бил началник на Иудейската синагога. (Синагоги (от гр. - събрания) - места за религиозни събрания на иудеите, представляващи открити сгради за извършване на общественото богослужение и поучение, за решаване на спорни църковни въпроси, за водене на съдебни дела; тези сгради били и места за спорове, училища за деца и библиотеки. Бел.ред.)

По време на бунта, повдигнат тук против Апостола от изискващите неговото осъждане, когато проконсулът Галион*, намирайки това дело за неподсъдно, изгонил обвинителите от съдилището, изгонените, а с тях и всички елини, които били там, хванали Состен като началник на синагогата и го били "пред съдилището" (Деян. 18:12-17).

Впоследствие той бил обърнат от Апостола към вярата в Христа и станал негов сътрудник в делото на Христовото благовестие. По-късно станал епископ в Колофон (древен град в Лидия, в северозападната част на Мала Азия, бел.ред.).

Апостол Аполос произхождал от Александрия и бил мъж красноречив, учен и добре познаващ Писанията. Наставен само в началото на Христовото учение, той, горейки духом, говорел и учел за Господа правилно, но знаел само за Иоановото кръщение, нямайки познания за възраждащата сила на християнското кръщение. Когато за кратко време той със своята проповед за Христа стигнал Ефес, Акила и Прискила*, като узнали за него, го приели с любов и му дали подробно наставление в Господнето учение.

По-късно, когато възнамерявал да отиде в Ахаия, братята изпратили при тамошните ученици, разполагайки ги да го приемат, и той, като пристигнал, много съдействал на повярвалите чрез благодатта; защото силно опровергал иудеите, всенародно доказвайки чрез Писанието, "че Иисус е Христос" (Деян. 18:24-28). След това Аполос много се потрудил в Коринт за обръщането на езичниците (Деян. 19:1; 1Кор. 3:6). В Коринт любовта на учениците към него дори предизвикала известно разделение в Църквата, което след това било изобличено от апостол Павел: “защото, щом един” (от вас - писал той до коринтяни) “говори: “аз съм Павлов”, а друг: “аз съм Аполосов”, не сте ли плътски? Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте” (1Кор. 3:4-6).

По време на написването на първото послание на апостол Павел до коринтяни Аполос се намирал заедно с него в Ефес и искал да дойде при него, когато "бъде удобно" (1Кор. 16:12).

Впоследствие свети Аполос бил в Крит и по-късно станал епископ на Кесария.

Апостол Кифа, който заедно с другите апостоли много се потрудил в делото на Христовото благовестие, бил епископ в Колофон.

Апостол Тихик произхождал от Мала Азия и бил ученик на свети апостол Павел, който в своите послания го нарича възлюбен брат и верен служител и сътрудник в Господа. По време на третото апостолско пътешествие на свети апостол Павел, когато се връщал от Македония и Гърция в Иерусалим, Тихик го придружавал, споделяйки трудовете му (Деян. 20:1-5). След това той бил с апостол Павел и по време на първото му затваряне в тъмница, откъдето Павел го изпращал със свои послания до ефесяни (Еф. 6:21), колосяни (Кол. 4:7-9, 16) и други църкви, за да им извести за себе си и да утеши сърцата им; него изпратил и за изпълнение на своите поръчения в Крит (Тит 3:12). Тихик бил при апостола и по време на второто му затваряне в Рим, и Апостолът още веднъж го изпратил оттук в Ефес (2Тим. 4:12). Впоследствие апостол Тихик бил епископ в Колофон след апостол Состен.

Апостол Епафродит бил един от най-близките сътрудници и сподвижници на свети апостол Павел. По време на пребиваването на апостола в окови в Рим, свети Епафродит бил изпратен от Филипийската църква с парична помощ за свети Павел. Това усърдие било много приятно на Апостола, защото така, свидетелствайки за любовта на филипийците към него и искреното им участие в неговата скръб, то гарантирало за усърдието им към самата вяра (Фил. 4:10-17). За прискърбие на Апостола Епафродит, намирайки се при него, се разболял от опасна болест; но Господ не поискал да добавя нова печал към скръбта на Апостола: болният оздравял и бил изпратен обратно при филипийците с трогателно послание от Апостола. Впоследствие свети Епафродит бил епископ на Адриака.

Апостол Кесар, който също много се потрудил в делото на Евангелската проповед, бил епископ на Дирахия (рад в Беотия, древна област в Средна Гърция, бел.ред.).

След като добре опасли Христовото стадо, всички тези свети апостоли с мир предали душите си на Господа, и сега, предстоейки пред Божия престол във вечно веселие, получават от Бога награда за многобройните си подвизи и трудове.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).