6 Велико народно събрание приема Димитровската конституция

Свикването на Велико Народно събрание, което да промени формата на държавно управление и да внесе промени в действащата Конституция на Българското княжество от 1879 г., известна и като Търновската конституция, е стратегическа задача, обявена с Програмата на Отечествения фронт от 1942 г. След 9 септември 1944 г. по външно- и вътрешнополитически причини се приема възстановяване пълноценното действие на Търновската конституция. Запазва се монархическият институт чрез регентски съвет.

Влиза в сила Договорът от Лисабон

Договорът от Лисабон (известен като Лисабонския договор, Договор за реформи) е международен договор между 27-те държави-членки на Евр...

Прочети повече

След края на Втората световна война 26 Обикновено Народно събрание след решение на НС на ОФ от 22 юни 1946 г. приема Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. Референдумът има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект на ОФ за нова конституция. Избрано е 6 Велико народно събрание което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в 6 Велико народно събрание има БРП (к).

6 велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 народни представители. Разделена е на 4 подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е приет на първо четене с 302 гласа „за“ от присъстващите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проектът е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ конституцията е приета на трето четене. Влиза в сила с нейното публикуване в Държавен вестник на 6 декември 1947 г.

Конституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен орган е еднокамарното Народно събрание, което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е Президиума на Народното събрание. Министерския съвет е изпълнително-разпоредителната власт. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи. Осъществява от се от изборни Народни съвети. Съдебната власт се осъществява от единна съдебна система начело с Върховен съд.

Източник: Уикипедия