X
 
 

Създадена е фондовата борса в Торонто

836 4
photo of Създадена е фондовата борса в Торонто
Снимка: iStock/Guliver
Фондовата борса e специализирана финансова борса за търговия с ценни книжа - акции, облигации и др., от търговци на капитали чрез брокери.

Обикновено има централно място, най-малкото за пазене на записите. Търговията става все по-малко свързана с физическото място напоследък и модерните пазари са електронни мрежи, които им дават предимства като бързина и стойност на транзакциите.

В Канада е въведен сух режим

Най-често това понятие се свързва с провеждането на такава държавна политика в САЩ през периода 1920 – 1933 г. Сухият режим, кат...

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
  • 25 окт.1859 г. в Цариград княз Никола Богориди поставя основния камък   на Желязната Българска черква „Свети Стефан“ 1 25 окт.1859 г. в Цариград княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната Българска черква „Свети Стефан“ преди 2 седмици Профил на трол?
    „Свети Стефан“ (турците я наричат Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна днес като Желязната църква, защото е направена от готови железни елементи като Айфелофата кула. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метров виж още ›› а камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка. 1849 г. влиятелният българин княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с три постройки в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до Вселенската патриаршия. На долният етаж на подарената от Богориди дървена къща тържествено е осветен на 9 окт. временен параклис и на 17 окт. 1849 г. султана издава официален ферман за българска черква там. Параклисът прераства в самостоятелен православен храм, известен като Дървената черква посветена на първомъченик Стефан. На 25 окт 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“ - символичен акт на борбата на българите срещу наложената от руската протекция над православието в Османската империя забрана на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК и целенасочено погърчване или изселване на българите в новозавощваните западни територии на руската империя. 1850 г.2-те каменни къщи в двора на дарения от Богориди имот са разрушени и е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската Екзархия, създадена със султански ферман 1870 г. ВЪПРЕКИ АНТИБЪЛГАРСКИТЕ РУСКИ ПЛАНОВЕ . ВЪПРЕКИ РУСИЯ БЪЛГАРСКАТА Екзархия остава в Цариград до Погрома на България спретнат от русия 1912-13 г. Строителство на днешната църква започва 33 години по-късно Екзарх Йосиф I Български . 1890 г със султански ферман Българската екзархия строи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкция от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на черквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 г. Скелетът на черквата е от стомана, страните от ковано желязо захванати с основите с болтове и нитове – над 4 милиона. Сглобяването на Желязната черква приключва на 14 юли 1896 г. Стилът на интериора е първият пример за ар нуво в Цариград. Тържественото освещаване на новата черква „Свети Стефан“ е извършено от Българския Екзарх Йосиф I през 1898 г. на Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век в борбата на българите за черковна НЕЗАВИСИМОСТ . В двора на „Свети Стефан“ са погребани Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света, но след посреднатата реконструкция е превърната от ГОРДА БЪЛГАРСКА ЧЕРКВА в руска церква за гавра с костите и СВЕТЛАТА ПАМЕТ на ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ РОДОЛЮБЦИ ПОГРЕБАНИ ТАМ
  • Анонимен 1.1 Анонимен преди 2 седмици Профил на трол?
    Княз Никола Богориди е известен покровител на преселените от руснаците през войните им с Османската империя българи в Южна Бесарабия(в резултат на военна победаРусия по договора от Кючук Кайнарджа (1774г.) е с право да покровителства православната християнска общност в Османската империя, но докато Екатерина Велика води войните си срещу султана нейните емисари успяват да изселят по различе виж още ›› н начин над 500 000 българи от земите им). След присъединяването на Южна Бесарабия към Молдова(1856г.), веднага след назначаването му за каймакам пред делегацията на българските изселници Княз Никола Богориди заявява: ”Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени. ” На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много политически, просветни и културни дейци завърнали се в България след Освобождението през 1878 г. По молба на приятеля си Георги Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в Галац. Не случайно на 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага СИМВОЛИЧНИЯ ОСНОВЕН КАМЪК НА НОВОСТРОЯЩАТА СЕ БЪЛГАРСКА ЧЕРКВА в Цариград върху имота на баща си Стефан Богориди. Богориди е активен деец в епохалната борба на Българския народ за черковна независимост, която е БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ и изграждането на Българската нация. Това народно движение в действителност няма никакво доктринерско-религиозно значение, не е дирижирано от външни сили, а е плод на своеобразния процес на самосъзнание и самообединение на Българския народ. Всъщност то представлява една форма на национална борба за самоопределение в продължение на повече от 40 години, която за разлика от всички други национални борби, е извършен по неповторим начин – със средствата на ненасилието и мира. Богориди поддържа кореспонденция с видни българи Иван Чомаков, Димитър Гешов, Константин Славчевич - одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, Константин Ранов от Самоков. 1862 Богориди и Раковски си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турския архив Раковски получава 5000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия – за османските служби Богориди е глава на таен български комитет във Виена. Цар „освободител” дава подкрепа за турците и на дипломатическо ниво и чрез предоставяне на агентурни сведения с цел пълно изтребление на независимите от Русия и Сърбия български комитети, въоръжени чети и отряди. Такава руска акция е унищожението на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от юли 1868г., но провокираното от нея е издаването на фермана за създаване на БългарскаЕкзархия 1870г.
    : 2 !
  • Анонимен 1.2 Анонимен преди 2 седмици Профил на трол?
    Делото на Екзархията е победа на целия Български народ без война, с което много малко народи могат да се похвалят. Признаването на Българската Екзархия е след множество опити за нейното осуетяване от Руската и Сръбска дипломация чрез Гръцката патриаршия е победа на целия Български народ без война, с което много малко народи могат да се похвалят. Екзархийска България е непреодолимо препятствие и виж още ›› голяма заплаха за руската доктрина за Югославянството, защото Българската църква е държава в дуржавата – автономна държавна структура, която консолидира цялото Българско население в неговите естествени демографски граници в Османската империя. Тази автономия на Екзархията е гарантирана със специален ферман, което е абсолютна пречка на руската имперска хегемония на Балканите. Унищожението на Екзархийска България вече е трайна политика на русия чрез Сърбия, за да се осуети консолидацията на Българската нация в нейните естествени териториални граници. Екзархията не е толкова лесно преодолима институция за овладяване и манипулиране(както това става с представители на обществените и революционни български организации). Българската Екзархия със законни средства и напълно самостоятелно развива всички функции на една автономна държава. За осуетяване на нейното дело РУСИЯ изкуствено противопоставя Екзархията и БЪЛГ. революционно движение с купени внедрени руски еничери. Русия по всички възможни начини осуетява на засилването на Екзархията институционално, функционално и географски -за да се избегне естествената консолидация и еволюция на Екзархийска България в българска автономния, Русия цели с война да се преустанови действието на султанския ферман. Всъщност границите на Санстефанска България са определени не от русия, борила се яростно срещу независимостта на Българската екзархия от Патриаршията и московския й клон, а точно от ВЕЛИКАТА победа на българските възрожденци над фанариотското и руското влияние и интриги. Чрез ВРЪЩАНЕТО на българския език в църквите по места българите сами начертават етническата карта на своето присъствие на полуострова, а след това въстават без руска помощ в април 1876г. и предизвикват ултиматума на Цариградската конференция на европейските сили към Портата за автономия на българите и упълномощава Русия да води война , а русия твърди, че освобождава българския народ , а нанася непоправим удар върху българската църква - единствената инстутиция, олицетворение на националното единство и своеобразна държава преди държавата и разкъсва землището на Екзархийска България Призракът на обединена България в проекта, одобрен на Цариградската конференция в края на 1876г. за създаване на автономните български области от ЦЯЛОТО землище на Екзархийска България плащи много Русия Неслучайно след края на т.нар. „освободителна”война руският комисар Дондуков има нареждане в никакъв случай да не допуска създаване на единна българска църква, а още по-малко седалището на екзарха да остане в Цариград. Екзарх Йосиф I е привикан в Пловдив. Тази руска заповед, среща яростен отпор от българите и в Княжеството, и в Македония и в Одринско. Македонските и тракийските българи заплашват с уния при опит да се вдигне екзархийското седалище от Цариград. Руската власт не успява веднага да реши църковния въпрос в ущърб на българите, но следващите десетилетия, а и до днес Русия продължава да се меси в българските църковни дела съобразно собствения си интерес и ВИНАГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ и до днес
    : 2 !
  • Анонимен 1.3 Анонимен преди 2 седмици Профил на трол?
    В разгара на масовите църковно-национални борби на българския народ през Възраждането, т. е. от Великденската акция (3.04.1860) до създаването на Екзархията чрез султанския ферман от 28.02.1870г. русия следва политика на антибългарска подкрепа на Цариградската патриаршия - духовният поробител на българския народ в тази епоха Русия е последователен противник на борбите на българите за църковно-наци виж още ›› онална независимост.Неслучайно сред българите не възниква русофилска църковна "партия"! Има какви ли не други партии, формирани в зависимост от търсените комбинации за решаване на българския църковен въпрос, който е и национален (западняци, вкл. униати, дори туркофили), но няма русофили! Църковните ни дейци са разбрали жестоката истина, че заради българофобията на Русия не могат да разчитат на никаква подкрепа. Мечтата за възстановяване на Византия е водеща в руската политика Затова страхът на Русия е от най-многобройното българско православно население на Балканите Московският митрополит Филарет дори търси отговорност от вселенския патриарх защо е ръкоположил Иларион Макариополски за епископ. "За това е виновен всемогъщият Богориди!" - отговорил патриархът, визирайки българина от Котел княз Стефан Богориди. Често руските дипломати прибягват до заточения на водачите на църковните борби като средство за обезглавяване на движението и наказване на "непокорните" българи. Някои от църковните ни водачи са заточвани по два-три пъти. Типичен пример е митрополит Иларион Макариполски (1812-1875), който е три пъти заточван от Патриаршията със съдействието на руските дипломати! Той прекарва в заточение повече от осем години от своя живот: 1845-1850, 1861-1864, 1872г. Заточението е репресия, широко прилагана от руските императори, а в СССР, създават лагерната империя ГУЛАГ. Екзархия възниква ферман на султана въпреки противодействието на граф Н. Игнатиев, подчинените му консули и агенти в империята и техните увещания, интриги и заговори. Игнатиев действА за обявяването на българската екзархия за "схизматична". Действията на граф Н. Игнатиев за отмяна на чл. 10 от фермана са определени още тогава от българите като "вражески" и "противобългарски"! в."Свобода": " руският посланик Игнатиев заставлява турското правителство да измени Ферманът за полза на гръцката патриаршия. Не требва да проповедваме братство когато работиме против БРАТСКИТЕ интереси". Отново в. "Свобода" през 1871г. разобличава граф Н. Игнатиев: "Нашият въпрос не е религиозен, а национален, следователно ни един грък не смее от днес да влязя в къщите ни. 450 години сме хранили секакви чужденци, а от днес нататък ще да живееме само за себе си. Ако българският народ е православен, то не е крава, за да го доят гърци ... Не Али Паша, не Игнатиев, не синодите и съборите… то и тем нема да поверваме. Тук и мисъл не може да бъде за примирение". Славейков пише: "Силно негодувание владее между българите в Цариград срещу Русия, която явно желаяла за българския въпрос таквози решение, което е твърде ухрабно за Българските интереси и народност. Русия силно желаела унищожението на 10-и член от Фермана и работела за това, както работела и върху полуподчинението на Българските Епархии под ГРЪЦКИ престол. На Русия много се щяло да падне царското решение - Фермана и да залови мястото му друго от чисто фенерско изделие… И работи Русия с тези намерения и сили да постигне тези цели. Русия товари с всички жъртви само българите. Българите да останат зависими от фенер. Българската народност да става подножие на фенерското величие. Българските епархии да пъшкат под чуждото духовно иго и да носят на гърба са тежките разноски на гръцката патриаршия. Не е ли разумно и доброжелателно за някаква си отвлечена идея на православно единство да се жертва цял народ? " Л. Каравелов пише: "Ние сме уверени, че ако Русия да не беше се мешала в нашите черковни дела, то българският черковен въпрос щеше да бъде решен в наша полза още през 1858 година".
    : 2 !