X
 
 

Убит е Трайчо Костов

12311
Убит е Трайчо Костов
Снимка: iStock/Guliver

1949 г.

Трайчо Костов Джунев (1897 – 1949) е влиятелен български политик от Българската комунистическа партия.

Той е сред водещите дейци в партията, участник в нелегалната борба и партизанското движение. Член на политбюро, секретар на ЦК на БКП. Заместник-председател на Министерския съвет в няколко поредни правителства (1946 – 1949). Активен участник в репресиите през 1944 – 1949 г. и един от създателите на т. нар. Народен съд, Трайчо Костов сам става жертва на режима и при една от чистките в БКП, след показен политически процес през 1949 г. е осъден на смърт и обесен на 16 срещу 17 декември същата година. Посмъртно е реабилитиран.

Народен представител е в XXVI Обикновено народно събрание (1945 – 1946) и в VI Велико Народно събрание (1946 – 1949).

Руал Амундсен достига Южния полюс

Руал А̀мундсен е норвежки полярен пътешественик-изследовател. Той ръководи първата експедиция, преминала през Северозападния проход око...

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Завършва Първа софийска класическа гимназия с отличие. Негови съученици в една от най-елитните гимназии в Царство България са бъдещият секретар на цар Борис III – Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев.

Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.

През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров. Завръща се тайно в България за кратко през 1931 – 1932 и 1935 – 1936 с партийни мисии, а през 1938 – окончателно.

Между 1931 – 1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (впоследствие „Работническо дело“).

Холандският мореплавател Абел Тасман открива Нова Зеландия

Абел Янсзон Тасман (на нидерландски: Abel Janszoon Tasman) е нидерландски мореплавател, пътешественик-изследовател и търговец, най-изве...

През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: „Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...“. Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.

Професионална кариера

След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г.

Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията. Той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд. В началото на 1945 г. пише до Георги Димитров:

„Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки.“                

Делхи става столица на Индия

Делхи е метрополис в Северна Индия, разположен в обособената административна единица под федерално управление Национална столична терит...

Костов носи голяма вина за убийствата на хиляди невинни българи, веднага след 9 септември 1944 г. Той ги одобрява и даже санкционира. На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП (к.), което обсъжда присъдите на Народния съд, Костов настоява за максимално повече смъртни присъди  .      

През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства.

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948 – 1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство и лично с Йосиф Сталин във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни, спазвайки закона за държавната тайна. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Недоволства от цените, по които СССР изкупува българския тютюн. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България, провеждайки относително самостоятелна ценова политика във външно-икономическите връзки. Така предизвиква рязко недоволство на Сталин, който му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!) С това съдбата му е предрешена.

В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и „титовисти“ Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни същата година е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев[9]. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски [10]. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за „капиталистически държави“ с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.

Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора – директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.

Още от ХРОНИКИ:

Открит е язовир "Тополница"

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Родена е Яна Язова, българска поетеса

Чилийското земетресение

Съставено е самостоятелно правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски

Роден е Георги Горанов, български композитор

Роден е Иван Велков, български археолог

Открито е пристанище Бургас

СЗО премахва хомосексуалността от психиатричните заболявания

Родена е Мария Гаетана Анези, италианска математичка

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално