Зад войнствената реторика на Вашингтон все по-очевидна става друга динамика: американското военно командване, поне онази част от него, която е принудена да обмисля реалните възможности, цели и последици, е все по-малко склонна да подкрепи продължаването на войната в Иран. Политическата реторика остава пълна със заплахи, но военната реалност изглежда по-отрезвяваща. Тя показва, че Съединените щати навлизат в следващата фаза не с нови сили, а с ограничения, изчерпани арсенали и все по-абстрактни цели, пише хърватското издание Advance.
Всички разбират, че в този случай не е важно какво се казва публично, а какво остава невидимо. Ако Вашингтон се подготвяше за голяма сухопътна операция, щеше да бъде назначен командващ на сухопътните сили на ниво Централно командване на САЩ (CENTCOM). В момента структурата има въздушен компонент, морски компонент и командващ на съвместните сили, но липсва командната архитектура, необходима за пълномащабна сухопътна война. Това не означава, че няма да има дребномащабни нападения или ограничени операции, но няма нито достатъчно налични сили, нито ясна структура за пълномащабна сухопътна кампания. Този факт поставя под въпрос тезата, че мащабно настъпление е неизбежно.
Това, което наблюдаваме в момента в региона, изглежда като попълване на ресурсите след близо два месеца бойни действия. Американските сили, разположени в началото на войната, обикновено имат запаси за 55 до 60 дни. Поради това транспортни самолети сега се изпращат към бази в Катар, ОАЕ и другаде с оборудване, боеприпаси и провизии, за да попълнят изразходваното. Но не се говори за разширяване или увеличаване на ресурсите. Америка не може непрекъснато да произвежда нови ракети-прехващачи "Пейтриът", нито може мигновено да попълва запасите си от прецизно насочвани ракети. Тази война показа колко бързо се изчерпват тези ресурси и колко е трудно да се възстановят. Още: Фон дер Лайен и Съветът на ЕС с призив за Ормузкия проток и напомняне как изкопаемите горива ни докараха дотук
Ситуацията с американските ресурси се оценява като много по-сложна, отколкото официално се признава. Ракетите-прехващачи PAC-3 за Patriot се произвеждат от много години, но значителна част от тях вече е прехвърлена на съюзниците, някои са изразходвани в Украйна, а други се използват в сегашната криза. Освен това месечното производство не може да се справи с темпото на голяма война. Същото може да се каже и за други прецизно насочващи се системи: крилати ракети, управляеми бомби и прехващачи. Тези оръжия са в основата на способността на Америка да проектира сила, но войната с Иран разкри, че американският арсенал не е бездънен.
Ако ударите срещу Иран се възобновят, САЩ не само ще загубят това, което имат днес, но и ще намалят способността си да се борят с други големи противници утре. Макар че е малко вероятно някой да се възползва от "момент на слабост", за да удари ядрено въоръжена Америка, от военна гледна точка това е важно съображение. Армия, която не е била и няма да бъде напълно под политически контрол, просто не допуска ситуации, които бихме могли да наречем стратегически дефицит.
Това създава допълнително напрежение между политиците и военните. Политическите лидери може да изискват повече удари, повече цели и подновена демонстрация на сила, но командирите от ВВС и ВМС трябва да отговорят на прости въпроси: какво ще постигнем, колко ще струва и какво ще остане след нас? Ако предишният кръг от атаки демонстрира границите на американската мощ, защо нов кръг трябва да доведе до различен резултат? Няма убедителни доказателства, че новите бомбардировки ще принудят Иран да капитулира, да изтегли ракетите си, да отвори Ормузкия проток или да бъде пречупена политическата воля на Техеран. Те биха могли само допълнително да изчерпят американските запаси и да провокират по-силен ирански отговор. Още: Безкрайна блокада? Тръмп готви САЩ за дълго затваряне на Ормуз, Иран продължавали да произвеждат оръжия
Особено важното тук е, че в един момент дори се споменаваше възможността за използване на ядрени оръжия, но военното ръководство уж категорично е отхвърлило идеята. Ако подобно нещо наистина се е обсъждало, това говори много за това колко опасно е дезориентирано политическото ръководство на САЩ. Но в същото време е ясно, че има граници във военната система, които не бива да се преминават. Генералите може да не могат публично да се противопоставят на президента, но могат да твърдят, че определени варианти са непрактични, стратегически безсмислени или биха довели до катастрофа извън контрола на Америка. Поради тази причина въпросът "Искат ли генералите на Тръмп край на войната?" не означава непременно, че те искат мир по политически причини, а по-скоро, че виждат от военна гледна точка, че продължаването на ударите вече не гарантира победа.
Иран, от своя страна, ясно знае какво иска от преговорите. Докато Доналд Тръмп публично намеква за предполагаеми разногласия в Техеран, реалността е различна: иранската страна действа съгласувано, ясно определя приоритетите си и разбира влиянието, което има. Посещенията на иранския външен министър Абас Арагчи в Исламабад, Оман, а след това и в Санкт Петербург не изглеждат като хаотична дипломатическа активност, а по-скоро като укрепване на позициите на страната на регионално и евразийско ниво. Техеран дори заяви, че именно САЩ се нуждаят от преговорите, тъй като "те не са постигнали нито една цел".
Твърдението, че Иран и Русия са стратегически партньори, не е просто празна дипломатическа реторика, а описание на бързо укрепващи се отношения. За Русия Иран не е само съюзник срещу американския натиск, но и ключов център в коридора север-юг, свързващ Русия, Каспийско море, Иран и Индийския океан. Значението на този коридор е още по-голямо във време, когато Западът се опитва да прекъсне традиционните търговски пътища чрез санкции и блокади. Иран се очертава не само като военен и политически партньор на Москва, но и като инфраструктурен и икономически център за новата евразийска интеграция. Още: Зрелищен автогол: Как Тръмп помогна на Китай да удвои износа на слънчеви панели
Китай заема подобна позиция. Пекин разбира, че всеки нов американски удар срещу Иран ще изчерпи допълнително американските запаси от прецизно насочвани оръжия и противовъздушна отбрана, което в по-широк стратегически смисъл ще намали способността на Вашингтон сериозно да заплашва Китай в близко бъдеще. Освен това зависимостта на Китай от енергийните доставки и инициативата "Един пояс, един път" правят Иран важен елемент в дългосрочното му планиране. Китай може да не е склонен открито да се ангажира с конфликта, но е малко вероятно да бъде разтревожен, ако американска авантюра в Иран допълнително разкрие уязвимостите на американските военни.
Европа, от своя страна, все още си въобразява, че има силата да налага условия на Иран. Брюксел наскоро обяви, че е "твърде рано" да се отменят санкциите, като по този начин за пореден път потвърди колко далеч е от реалността. ЕС не разполага с военна мощ, енергийна независимост и влияние в текущите преговори между Иран, САЩ, Русия, Оман и Пакистан относно евразийската архитектура. Още: Тръмп: Иран ни информира, че е в колапс
Някога център на колониална власт, индустрия и наука, Европа днес, в настоящата криза, действа като политически придатък на разпадащата се американо-атлантическа система. Ако енергийният шок продължи, Европа ще бъде първата, която ще "моли за милост".
Доналд Тръмп може да се опита да принуди военните да предприемат по-радикални стъпки, но американската военна мощ е ограничена. А на американската дипломация ѝ липсва яснота. Американските генерали, ако са реалисти, виждат, че продължаването на войната няма да доведе до стратегически резултат. Иран, от своя страна, изгражда преговорна позиция чрез Ормузкия проток, регионалните връзки, партньорството с Русия и собствената си готовност да се съпротивлява.
Световната икономика ще изпрати най-ясния сигнал от всички: тази война вече не може да продължава като политически театър. Ако се проточи, не само Иран ще падне. Илюзията, че САЩ все още могат да подпалят региона и да решат кога да го потушат, също ще бъде разбита. Още: "Само обещания, а накрая нищо. Предадени сме": 9 от 12 избиратели на Тръмп горчиво съжаляват
Автор: Ф. Вукович за Advance
Превод: Ганчо Каменарски
