В Цариград е свикан Първият български църковно-народен събор

На 13 март 1870 година събрание от 39 от най-видните цариградски българи избира 10 души миряни за членове на Привременния съвет, които заедно с петимата владици, съставляващи Светия синод, поемат управлението на Екзархията и изработването на проектоустава. Съветът и Синодът започват десетмесечно обсъждане на изготвения от Гаврил Кръстевич проектоустав. Проблемни се оказват въпросите за сменяемост или пожизненост на екзарха и за приходите на архиереите.

Започва Френската революция

Френската революция от 1848 г. е буржоазно-демократическа революция, избухнала през февруари 1848 г. във Франция и довела до замяната н...

Прочети повече

Редовните работни заседания на Събора се провеждали два пъти седмично - във вторник и петък и продължителността им траела по 5-6 часа.

Първият църковно-народен събор от 1871 г. в изключително трудна обстановка - в столицата на Османската империя и в непосредственото присъствие на Цариградската патриаршия - успял да изработи устав за управлението на Българската екзархия. Този устав бил със сравнително напредничави и демократични принципи и правел чест на своите създатели и на българската общественост. Съборът станал причина за активизиране на общественото мнение и за избистряне на политическото мислене по съществени въпроси на националните институции и методи на управление. Натрупаният опит в общ и в по-тесен смисъл се оказал по-късно изключително полезен при работата на Търновското учредително събрание през 1879 г., което обсъдило и приело Първата българска конституция.