Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.
След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България - комунисти и земеделци, към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.
След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.
Основни положения:
- Изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я или е, според ятовото правило.
- Изхвърля се от употреба буквата голям юс (ѫ) и се замества с ъ.
- Прекратява се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност.
- Прекратява се изписването на буквата ь в края на думите, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (пример: миньор).
- Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. (Заб.: По тази точка комисията предлага свободна, по избор, употреба на двете форми, но Министерският съвет не одобрява това предложение, макар да е трудно за употреба)
Допълнителни положения:
Правописната комисия дава решение или насока и на други правописно-езикови въпроси, като:
- отпада задължителната употреба на някои остарели форми (пример: винителен падеж при лични имена от мъжки род);
- уточнен е правописът на редица стари и нови думи в българския език;
- внесени са опростявания и уточнявания в правописа на сложните думи, на главните букви и в употребата на препинателните знаци.
