X
 
 

Започва да излиза The New York Times

1106 3
photo of Започва да излиза The New York Times
Снимка: Getty Images/Guliver
„Ню Йорк Таймс“ е основан на 18 септември 1851 г. от Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс. Реймънд също така е един от основателите на АП през 1856 г. Адолф Окс придобива „Ню Йорк Таймс“ през 1896 г. и под неговото ръководство вестникът придобива международна слава. Той повишава тиража му и издига неговата репутация. През 1897 г. именно Окс поставя лозунга „За всички новини, който стават за отпечатване“, който се възприема от мнозина като леко заяждане с конкурентните вестници в Ню Йорк като например „Ню Йорк Уърлд“ и „Ню Йорк Джърнъл Американ“, известни с „жълтите“ си статии. След като централният офис на вестника се премества в нова сграда на 42–а улица, това пространство през 1904 г. е наречено Таймс Скуеър. Девет години по-късно Ню Йорк Таймс отваря допълнителен офис на номер 229 на 43–а улица, която е централната „квартира“ на вестника, тъй като офисът на 42–а улица е продаден през 1962 г.

Първоначалният замисъл е „Ню Йорк Таймс“ да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда Пулицър за репортажи и статии, посветени на Първата световна война през 1918 г. През 1919 г. прави първата си трансатлантическа доставка за Лондон.

Роден е Христо Смирненски

Христо Димитров Измирлиев с псевдоним Христо Смирненски е български поет и журналист. Основна тема в творчеството му е социалната неспр...

Известната кръстословица на Ню Йорк Таймс се появява за първи път през 1942 г. като притурка. „Ню Йорк Таймс Корп.“ купува радиостанцията за класическа музика WQXR през 1942 г. Посветената на мода секция почва да се публикува през 1946 г. Ню Йорк Таймс също така стартира през 1946 г. и международно издание, което обаче спира да се издава през 1967 г., когато се присъединява към собствениците на „International Herald Tribune“ и „Уошингтън Пост“ и заедно почват издаването на International Herald Tribune„текст в кавички“ в Париж. Делото Ню Йорк Таймс срещу Съливан от 1964 г. представлява значимо събитие, свързано с правното определение на „клевета“. Този случай поставя стандартите за определяне на понятието „преднамерена злонамереност“. Рубриката на Ню Йорк Таймс за колумнисти стартира през 1970 г., а през 1996 г. минава и в уеб пространството, като дава достъп на читателите си от цял свят до съдържанието си чрез уебсайта си. Новият главен офис на вестника представлява небостъргач, проектиран от Ренцо Пиано, като адресът му е пресечката на 41–а улица и 8-мо авеню в Манхатън, вестникът се премества там през 2007 г.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
  • 1851 1 1851 преди 1 месец Профил на трол?
    след 3 години затвор в Цариград Раковски продължава своята революционна дейност и създава в Свищов ''Тайното общество'' да събира пари за освобождението . 1851 – 1854 година публикува няколко текста: „Неповинен българин“ и др. По турско свободно е можело да се пише за българска история, а не като след 1944 по "българско''време. В ''Разговор о болгарскому свещеному въпросу'' Раковски пише:„Турс виж още ›› кое завладение над българи не е могло навсякъде да се извърши мечом, но по-голяма част Българии се е превзела на условия(!), кои са се пазили(!) от завладетелев за няколко(!) си векове... Да имат българи вероизповедание си свободно... Да носят свободно оръжие .. да съвоюват в особни(!) полкове, под особен си знамян(!) и под предводителством своего(!) си войвода...'' Българските ''особни'' знамена са само от три цвята - има зелено-бели, червено-бели, само зелени, червено-зелени, но винаги съдържат елементи от трите цвята.Пръв Георги Раковски пише какво трябва да бъде знамето на свободна България, че задължително Българското знаме трябва да се състои от бял, зелен и червен цвят. Тези цветове присъстват и в БЪЛГАРСКИТЕ шевици.Първият етнографски анализ също принадлежи на Раковски. През 1859 г. излиза неговия „Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения“. Проучването на Раковски в българския фолклор и до днес не е загубило значението си и съвременните учени го цитират като най-достоверен източник. Раковски е първия национален идеолог за възстановяване на българската държавност. Раковски говори и пише за българската принадлежност към цивилизованите народи: „Ние сме арийци, и доказателство за това е нашето народностно име Бълг-Арии“ . За арийците трите цвята символизират трите основни съсловия на обществото - духовенството, войни, народ . Трите цвята хоризонтално символизират йерархията. Белия цвят- духа и духовността, а по същност българите са ''бели и благи'' - миролюбив народ и червеното е най-отдолу. НО във време на война, Българското знаме се обръща с червения цвят отгоре Раковски е първия, който проповядва и създава структури за българско национално-освободителн движение. ''Тайното общество'' на Раковски приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника: бяло – Мизия,зелено – Тракия. червено – Македония. Пъpвият бългаpин, който cпоменава дyмата „тpикольоp” е Ангелаки Савич от Свищов в Ботевия веcтник „Дyма на бългаpcките емигpанти” в „poзвойна дpама”(репортаж за четата) на Хаджи Димитъp и Стефан Караджа.Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на Старозогорското въстание организирано от Стефан Стамболов и на Врачанския комитет от 1876 година. Знамето ушито от Стилияна Параскевова за българските доброволци(наречени по руски ''опълченци'') в Руско-турската война е български трибагреник с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Но руснаците налагат на българските дружини Самарското знаме изцяло с руски символи. Трибагреника официално от 1879 г. е приет за знаме на Княжество България на учредителното събрание.
  • Георги Раковски: ''Разговор о болгарскому свещеному въпросу'' 1.1 Георги Раковски: ''Разговор о болгарскому свещеному въпросу'' преди 1 месец Профил на трол?
    „После же завладение турков, ако и изгубил [българският народ] царството си, обаче негова свобода не е пропаднала съвсем, но задържала се е еще няколко векове. Турское завладение над българи не е могло навсякъде да се извърши мечом, но по-голяма част Българии се е превзела на условия, кои са се пазили от завладетелев за няколко си векове. От тях же условия по-главни са били следния: 1. Да има виж още ›› т българи вероизповедание си свободно и свещенство си независимо, както са го имали и преди падения си. 2. Да носят свободно оръжие си и да са обвязани да съвоюват с турков против неприятелев им в особни полкове, под особен си знамян и под предводителством своего си войвода. 3. Да се управляват области и окръжния се пак от войводи, а села и градища от кнезове, кметове и старейшини. Областнии войводи управители носили титул на турски език беглер-бей = княз над князи. То съюзно българско войнство е съставляло в тях времена повеч турская конница. 4. кои не са войници , тии са плащали по драм сребра на глава. Това даждие се събирало пак от българи изпомежду им, кои са носили име бирници. 5. Съжби и разпри по селам отсъждали и извършали се помежду им от избрани старци в церковни стаи. А в по-главни градове имало войводници и до днес съхранено войвода-конагъ, де са се отсъждали граждански и военни работи. Тая уредба и правление са траели няколко векове и турци са владели над българи по този начин. На тия сички ние имаме исторически доказателства и живи еще възпоменания и остатки, не само наши народни български, но и султански разновременни берати, фермани и писмени повеления, кои не са еще познати европейским ученим, защото тии твърде малко са се занимавали на тойзи предмет.” България, южно
    : 2 !
  • Анонимен 1.2 Анонимен преди 1 месец Профил на трол?
    ВОЙНУГАНИТЕ/ ВОЙНУЦИ/до 18 век са легални структури по договор със султана.Всяка войниганска част(оджак) се командува от българския царибашия и неговия пръв помощник - байрактар. Знамето на войниганите е най-често бяла ръка обърната с дланта насреща, върху зелен кръг,който е разположен върху правоъгълен червен плат - всъщност това е прототипа на българския национален трибагреник на великия бъл виж още ›› гарин Георги Сава Раковски .Войниганският институт е унаследен от османците,които го заварват в българските земите и го намират за доста удачен и работещ - запазват го до 1839 г.,когато е въведена наборна армия ,но за гранични и планински бълг.земи остава до Освобождението. И общинските местни български административни структури си остават също така непокътнати. В летописите султаните са наричани и царе(йеромонах Рафаил,1600 г. пише "цар султан Мурад") или само цар, защото за съжаление султана е имал тази титла като кръволока Иван Грозни, който станал цар на българите, когато превзел Казанското царство(Л. Каравелов през 1870г. пише: "…Българите ненавиждат Царя, но още не знаеха, че ония хора, от които чакаха помощ и избавление в същото време беха по-големи тирани от него…. Българите още не знаеха, че руският народ търпеше тежко и гнуснаво робство. Българете още не знаеха, че русите се продаваха като говеда на пазар").300-350г войнуганските царибашии събират данъци, войници, раздават правосъдие - султаните не са бутали правно-административните отношения и статути в българските царства нито в европейската, нито в азиатската част – обединява ги и наследява административната им уредба - така се сформира османската империя(както московското княжество след завладяване на Волжска България и Казан(лък) наследява вековната й уредба, търговските пазари, занаяти и култура и започва да се въздига като империя, която петър 1 кръщава русия за да я легитимира пред Европа). Войнуганската институция е подържала полит. и военна с-ма, а манастирската мрежа от метоси , запазена и действаща навсякъде по българските земи подържа социалния, културен живот и образованието. Българската патриаршия е била независима до началото на 18 в, но гръцкото духовенство и руските консули в Цариград убеждават османската власт, че тази свобода тласка българите към непокорство Така бива закрита Българската патриаршия и започва масоирано погърчване на българите лишени от своя духовна йерархия и свещеници, които да съхраняват българския дух. Българите започват борбата за самостоятелна църква = българската борба за свобода.С реформата от 1839 османската държава затяга данъчния контрол или по точно почват да събират държавните данъци централизирано, а не чрез българските воеводства – българите използват статута си и редовно се измятат от договорките си с централната власт(при всяка руско-турска война на наша земя минават на страната на руската армия) и османската администрация взима всичко в своите ръце - с реформата от 1839 цели преорганизиране и модернизиране на държавата : равноправие на всички поданици на империята, независимо от народност и вероизповедание; свобода на религията; гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им; право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда; справедливо разпределение и събиране на данъците и отмяна на откупуване от данъци; нов начин за формиране на войската и ликвидиране на произвола - хатишерифа е преведен на български език от Неофит Рилски. Следващият реформаторски акт в духа на френския либерализъм е 1856 г.Реформата съвпада и с шаването на Валашките воеводи - бавно, лека полека излизат от предишния си статут, останал им в наследство от отношенията с българските царе(1861 г. СУЛТАНА ИЗДАВА ФЕРМАН за автономия на обединени Молдова и Влахия)
    : 2 !