Кибератаките се превръщат в един от най-сериозните рискове за компаниите в Европа. Затова Европейският съюз въведе новата директива за мрежова и информационна сигурност – NIS-2, която вече се транспонира и в българското законодателство чрез новия Закон за киберсигурност.
Новата регулация значително разширява обхвата на компаниите, които попадат под контрол - до 18 ключови сектора от икономиката, включително енергетика, транспорт, финансови услуги, здравеопазване и дигитална инфраструктура.
Това означава, че киберсигурността вече не е само технологична тема, а важна част от управлението на риска във всяка организация.
„С въвеждането на NIS-2 киберрисковете вече трябва да се разглеждат като стратегически бизнес риск. Освен технологичната защита компаниите трябва да са подготвени и финансово за последствията от евентуален инцидент“, коментират киберексперти от ЛЕВ ИНС.
Какво се променя за бизнеса
Директивата въвежда ясни срокове за реакция при киберинциденти. Компаниите трябва да подадат първоначално уведомление до компетентните органи в рамките на 24 часа, а до 72 часа и междинен доклад с повече информация за инцидента.
При неспазване на правилата санкциите могат да достигнат до 10 милиона евро или процент от годишния оборот на компанията. Въвежда се и лична управленска отговорност. Така киберинцидентът вече не е само технически проблем, а комбинация от регулаторен, финансов и репутационен риск.
Какви са последствията от кибератака
В практиката кибератаките често водят до блокиране на системи чрез ransomware, изтичане на чувствителни данни и временно прекъсване на дейността на компаниите.
Последствията могат да бъдат сериозни - загуба на приходи, разходи за възстановяване на данни и системи, правни консултации и потенциални искове от клиенти и партньори.
Финансова защита при киберинцидент
В този контекст нараства и интересът към киберзастраховането. Продуктът „КиберЛев“ на ЛЕВ ИНС е създаден именно за покриване на финансовите последствия от подобни инциденти.
Застраховката включва компенсация при прекъсване на дейността вследствие на кибератака, покритие на разходи за възстановяване на данни и системи, както и разходи, свързани с изтичане на лични данни. Полицата обхваща също случаи на киберизнудване, правна защита при претенции от трети лица и подкрепа за управление на кризисни комуникации.
„Дори най-добре защитените системи не могат да гарантират пълна сигурност. Затова все повече компании търсят механизми, които да им осигурят финансова стабилност и експертна подкрепа при киберинцидент“, посочват още от ЛЕВ ИНС.
Период за адаптация до 2026 г.
До 1 юли 2026 г. санкциите за първоначални нарушения ще се прилагат в намален размер, което дава на бизнеса време да се подготви за новите изисквания.
Експертите препоръчват компаниите да използват този период за анализ на киберрисковете, въвеждане на вътрешни политики за сигурност и изграждане на адекватна финансова защита.
В новата регулаторна среда устойчивостта на бизнеса все повече зависи от комбинацията между технологична защита, организационни политики и финансова защита при киберинциденти.
