След откриването на лунния произход на обекта 469219 Камооалева (Kamoʻoalewa) учените си задали въпроса: колко още отломки, изхвърлени от Луната, биха могли да се задържат в околоземното пространство? Както се оказва, това до голяма степен зависи от коя страна на Луната е излетял нейният фрагмент. В близост до нашата планета има много по-голям шанс да се срещнат квазиспътници, произхождащи от екваториалните области на обратната страна на Луната.
„Мимолетна“ и хилядолетна преданост
Открит през 2016 г., астероидът Камооалева с диаметър приблизително 40 метра се счита за най-стабилната квазилуна, известна до момента: смята се, че е останала в това състояние в продължение на няколкостотин години и ще остане такава още 200 – 700 години. Впрочем има един обект в близост до Земята, който очевидно я превъзхожда по преданост към нашата планета – 2023 FW13: той ни съпътства вече четири хиляди години.
ОЩЕ: Наклонът на лунната орбита е обяснен с влиянието на втори спътник на Земята
Но това небесно тяло просто се движи около Слънцето синхронно със Земята. Междувременно Камооалева, разположена на 14 – 38 милиона километра от планетата, не просто „виси“ близо до нея, а прави „мними“ обороти около Земята – всъщност обектът също се върти около Слънцето, но гравитацията на планетата го принуждава да променя орбитата си през цялото време. Това кара обекта да изглежда сякаш „танцува“ около нея. Именно това дава на астероида статуса на квазилуна.
В околоземното пространство са известни и няколко други подобни примера, но Камооалева е забележителна и с произхода си. През 2021 г. учените откриха, че спектърът на отразената светлина от този квазиспътник е почти идентичен с пробите от лунен грунт, донесени от астронавтите на „Аполо 14“. В комбинация с бавното движение на небесното тяло спрямо Земята това е довело до интересен извод: Камооалева е фрагмент от Луната.
ОЩЕ: Земята откраднала Луната от преминаваща двойна система?
2,38 километра в секунда
Фрагменти от скалисти планети или спътници се откъсват от повърхностите им от удари на падащи астероиди. Изхвърлените отломки могат впоследствие да попаднат на друга планета, поради което на Земята е било възможно да се събере доста богата колекция от лунни и марсиански метеорити. За да може изхвърленият от удара камък да преодолее гравитацията на родния си свят и да тръгне на междупланетно пътешествие, ударът трябва да му придаде определена скорост. За „бягство“ от Луната са необходими около 2,38 километра в секунда.
Наскоро група астрономи от Бразилия, Германия и Чехия решиха да разберат как точно фрагмент, изхвърлен от Луната, се превръща в квазиспътник на Земята, какво е необходимо за това и колко такива обекти би могло да има. Учените са споделили резултатите си в статия, достъпна на сървъра за препринти arXiv.org.
ОЩЕ: Земята "изтърва" втората си луна
Изследователите са изчислили, че идеалната скорост, с която бъдеща квазилуна да напусне родната си повърхност, е 2,86 километра в секунда, тоест малко повече от минимално необходимата. При това има значение откъде точно „стартира“ тя: най-добре от екваториалните райони на обратната страна на Луната. Както обясняват учените, именно тогава отломката ще получи „най-правилния“ импулс, за да не отлети в междупланетното пространство и да не падне обратно на Луната или на Земята.
Най-интересното е, че това отговаря на характеристиките на предполагаемия роден край на Камооалева – кратера Джордано Бруно: той се намира точно близо до екватора от обратната страна на Луната.
ОЩЕ: Защо дори малък астероид може да извади Земята от орбита
Според изчисленията на учените по-голямата част от лунните отломки, изхвърлени в Космоса, се превръщат в обикновени околоземни астероиди, а само 1,92% стават квазилуни. Още няколко фрагмента от естествения спътник на Земята може да съпътстват планетата известно време по малко по-различен начин: пребивавайки в близост до точките на Лагранж – области на „равновесие“ между гравитационните сили на Земята и Слънцето.
Такива орбити, по космически стандарти, са краткотрайни: гравитацията на Слънцето и планетите бързо ги променя. Въз основа на получените данни, изглежда като голям късмет да се срещнат няколко квазиспътника с лунен произход едновременно.
