Вероятността една от луните на Сатурн да приютява живот се е увеличила, според експерти, след като са открити редица въглеродни вещества, изхвърляни от Енцелад. Шестата по големина луна на Сатурн, Енцелад, се превърна в един от основните кандидати в търсенето на места, които биха могли да приютяват извънземен живот, след като мисията "Касини" – която приключи през 2017 г. – разкри, че луната има струя от водни ледени зърна и пари, изригващи от под повърхността на южния ѝ полюс.
Traces of possible life discovered on a Saturn moon
— NEXTA (@nexta_tv) October 3, 2025
Scientists reanalyzed data from the Cassini mission and found complex organic molecules on Enceladus — precursors to amino acids, essential for protein formation, Reuters reports.
These substances are ejected by geysers fed by… pic.twitter.com/oBlqESlFoZ
Феноменът е запечатан от космическия телескоп "Джеймс Уеб", като струята достига почти 6000 мили в Космоса. Смята се, че източникът на този материал е солен океан, който се намира под ледената кора на луната. Сега изследователи, които изучават данни от мисията "Касини", казват, че са открили органични вещества в струята, като някои видове молекули са открити там за първи път.
Още: Намериха доказателства за загряването на Вселената преди появата на звездите
Д-р Нозаир Хаваджа, планетарен учен от Свободния университет в Берлин и водещ автор на работата, заяви, че резултатите увеличават известната сложност на химичните процеси, които се случват под повърхността на Енцелад. "Когато има сложност, това означава, че потенциалът за обитаемост на Енцелад в момента се увеличава", каза той, цитиран от "The Guardian".
Органични вещества
Снимка: iStock
В списанието "Nature Astronomy" Хаваджа и колегите му разказват как предишната им работа е разкрила наличието на органични вещества и соли в ледените зърна, открити в пръстен на Сатурн, известен като "Е-пръстен", който се състои от материал, изхвърлен от Енцелад.
Както обаче посочва Хаваджа, материалът в този пръстен е на месеци или години, което означава, че неговият състав може да е бил повлиян от радиация. За разлика от това, новата работа анализира данни, събрани от ледени зърна, открити в самия облак.
Още: Какво следва, след като НАСА разбие Международната космическа станция през 2030
"Тези зърна са на възраст само няколко минути", казва Хаваджа. "Което означава, че това, което улавяме тук, всъщност е чиста проба от подповърхността." Резултатите, базирани на данни от инструмент, наречен Cosmic Dust Analyzer (Анализатор на космически прах), не само потвърждават наличието на органични вещества, открити по-рано в Е-пръстена на Сатурн – което показва, че те произхождат от Енцелад – но разкриват и наличието на други видове. И докато някои от последните са били открити по-рано от инструментите на Касини, други не са били откривани досега в облака.
Снимка: iStock
Въпреки че новите открития не показват, че на Енцелад има живот, Хаваджа казва, че те сочат, че има сложни химични процеси, които могат да доведат до образуването на вещества, които биха могли да бъдат биологично значими.
Резултатите, добави той, подкрепят плановете на Европейската космическа агенция (ESA) да изследва Луната за признаци на живот. "Мисля, че всички сигнали са положителни за Енцелад", каза Хаваджа.
Още: Нещо удари Сатурн и астрономите се нуждаят от помощ, за да разберат какво
Д-р Йорн Хелберт, ръководител на секцията за Слънчевата система в ESA, който не е участвал в проучването, каза пред "The Guardian", че планът за новата мисия – която, както се надява, ще стартира около 2042 г. – включва орбитален апарат около Енцелад, който също ще прелети през струите, както и кацателен апарат, който ще се приземи в южния полюс на Луната.
Снимка: iStock
Новото проучване, добави той, доказва, че сложни пребиотични молекули произхождат от подповърхностния океан на Енцелад. "Това означава, че сега разполагаме с всички елементи, необходими за Енцелад да приюти живот – течна вода, енергия и сложни пребиотични молекули", каза Хелберт. "Това прави изпращането на мисия, която да търси признаци на живот, толкова навременно."
Научната публикация можете да откриете в "Nature Astronomy".
