Дупка в повърхността на Луната отдавна озадачава учените и сега НАСА е решена да разбере какво се крие под нея. Тя е избрала проекта GIMLI, представен от Института за планетарни науки, за да проучи дали под яма на повърхността на Луната, наречена Ямата Мариус Хил, е скрита огромна подземна пещера. Такива пещери биха могли да съдържат доказателства за вулканичното минало на Луната и да служат като безопасно убежище за астронавтите в бъдеще, съобщава ScienceDaily.
Мистериозната дупка на Луната
Наблюденията, направени от орбитални апарати, предоставиха убедителни доказателства, че под повърхността на Луната може да съществуват огромни пещери, образувани от минала вулканична активност.
Входът към една от тези подземни пещери може да е ямата Мариус Хил, която е с дълбочина около 34 метра и размери 65 метра на 90 метра. За да разбере дали това наистина е така, НАСА е избрала съвместен проект между Института за планетарни науки и Honeybee Robotics, наречен GIMLI. Проектът ще разработи спускаем модул, роувър и специално оборудване за изследване на ямата Мариус Хил и потенциалната подземна пещера.
В бъдеще подобна пещера би могла да се превърне в убежище за астронавтите, предпазвайки ги от радиация и резки температурни промени, характерни за лунната повърхност.
Спускаемият апарат и роувърът ще използват георадар, сеизмични сензори и гравиметър, за да открият и определят размера на пещерата или какво се крие отдолу. Ще бъдат използвани специални камери, за да се получат уникални изображения на стените на дупката и потенциалната пещера.
Дори учените да не открият пещерата, събраните от тях данни ще помогнат да се отговорят на въпросите за това как се е образувала дупката в Луната, а също така ще им помогнат да разберат по-добре геологията и историята на лунния вулканизъм.
Прочетете също: Уникалната мисия CosmoCube ще изследва ранната Вселена и тъмната материя от обратната страна на Луната
Повърхността на Луната е своеобразна „капсула на времето“, която съхранява историята на експлозивни събития, случили се в продължение на милиони години в нашата космическа среда, според ново проучване, пише Space.
Когато масивни звезди експлодират като свръхнови, те разпръскват отломки в Космоса, по същество прах, част от който е съставен от радиоактивни изотопи на химични елементи, движещи се с висока скорост. Някои от тези радиоактивни изотопи навлизат в Слънчевата система и се отлагат на Земята и Луната.
Въпреки това, по-голямата част от отломките на свръхнови, които са избухнали в непосредствената ни космическа среда и са паднали на Земята, са били загубени поради тектониката на плочите и ерозията на нашата планета. Останките от праха на свръхновите предоставят данни за историята на звездните експлозии само за около 10 милиона години.
На Луната липсват тектоника на плочите, ерозия, предизвикана от вятър или вода, и следователно би трябвало да се съхранява информация за активността на свръхнови, обхващаща период от 80–100 милиона години или дори повече.
