Колко кислород е скрит дълбоко в Юпитер? Този въпрос оставаше без отговор в продължение на десетилетия поради непроницаемите облаци на Юпитер. Ново проучване разкри тази тайна и резултатите изненадаха астрономите.
Най-голямата тайна на Юпитер
Юпитер съдържа много повече кислород, отколкото се смяташе досега. Облаците на Юпитер са толкова гъсти, че никой космически кораб не е успял да измери какво точно крие най-голямата планета в Слънчевата система под тях. Сондата „Галилео“ загуби връзка със Земята през 2003 г., потъвайки дълбоко в атмосферата, докато съвременният космически кораб „Джуно“ наблюдава планетата от безопасна орбита. Изданието Phуs.org пише за най-новото компютърно моделиране, което позволи на учените да надникнат дълбоко в гиганта.
Прочетете също: Гигантски астероид изместил оста на най-големия спътник в Слънчевата система
Повече кислород от звезда
Екип, ръководен от Джихюн Янг от Чикагския университет, комбинира химията и динамиката на флуидите (науката за движението на флуиди и газове – бел. ред.) в един сложен модел.
Резултатите от анализа са впечатляващи: Юпитер съдържа приблизително един и половина пъти повече кислород от Слънцето. Това опровергава предишни теории, че съдържанието на кислород на планетата трябва да е само една трета от това на Слънцето.
„Това е дългогодишен дебат в планетарната наука. И е доказателство за това как най-новото поколение изчислителни модели може да промени разбирането ни за други планети“, отбеляза Ян.
Прочетете също: НАСА ще изпрати съобщение до извънземните на ледената луна Европа
Защо това е важно?
Количеството кислород, което на Юпитер е предимно свързано във водни или ледени молекули, е „архивен запис“ за историята на планетата. Знаейки точната концентрация на елементите, учените могат да определят: Къде точно се е образувал Юпитер (на негово място или се е дрейфовал от друга част на системата); Как са се образували други планети, включително Земята; Какви условия са необходими за възникването на живот на екзопланети?
Друго откритие на модела се отнася до движението на атмосферата. Оказва се, че газовете се движат вертикално много по-бавно, отколкото се смяташе досега.
Може да отнеме няколко седмици, за да премине една молекула през един атмосферен слой, вместо часове, както се предполагаше преди. Това означава, че процесите във вътрешността на газовите гиганти са значително по-стабилни и „бавни“.
Европа, спътник на Юпитер, се смяташе за едно от най-обещаващите места за търсене на живот. Но ново изследване показа, че океанът под леда може да е твърде „тих“, за да поддържа биологични процеси.
Прочетете също: Учени: Откриването на живот на най-малкия спътник на Юпитер може да се окаже по-лесно
