Най-старата звездна карта в света е изработена в Китай преди повече от 2300 години, установява горещо обсъждано проучване, публикувано в базата за препринт arXiv.
Изследователи от Китайските национални астрономически обсерватории анализираха „Звездния наръчник“ на Майстор Ши, най-старият оцелял звезден каталог в Китай, използвайки новаторска техника за цифрова обработка на изображения. Методът, наречен „Обобщена трансформация на Хаф“, използва вид изкуствен интелект, известен като компютърно зрение, за да открива и смекчава значителни грешки между подобни изображения.
ОЩЕ: Финикийците не били предци на картагенците
200 години по-рано
Китайските астрономи открили, че древната звездна карта всъщност датира от 355 г. пр.н.е. – 250 години по-рано, отколкото се смяташе досега – и че по-късно е актуализирана около 125 г. сл.Хр. Това би я направило най-старият известен звезден каталог от този вид, предшестващ звездната карта на древногръцкия астроном Хипарх с повече от 200 години.
„Мисля, че това е доста категорично“, каза Дейвид Панкениер, почетен професор по китайска астрономия в университета Лихай в Пенсилвания, който не е участвал в изследването. Панкениер казва пред Live Science, че изследването потвърждава предишни проучвания – по-специално работата на Джоузеф Нийдам, британски биохимик, известен с експертизата си в древната китайска наука и технологии. А новото изследване поставя произхода на ръкописа приблизително по същото време, когато се смята, че е живял историческият майстор Ши Шен.
ОЩЕ: Дървесни пръстени разказват за "Великия заговор на варварите" срещу Римска Британия
Реконструкция на небесния глобус на Хипарх според древни описания и данните в ръкописи. LittleAstronomer / CC BY-SA 4.0
Но други експерти са по-малко убедени. Историците и астрономите отдавна са озадачени от предполагаемите несъответствия в датите в звездния каталог на Ши, в който някои измервания изглеждат със стотици години по-стари от други. Учените могат да датират звездните карти, защото от гледна точка на Земята съзвездията сякаш се движат в продължение на стотици години поради колебанието на оста на нашата планета. Звездите също имат собствено движение, което означава, че различните векове ще имат различно изглеждащи карти на нощното небе.
Новото изследване отдава това несъответствие на грешки при копиране и частични актуализации, твърдейки, че ръкописът е създаден за първи път през четвърти век пр.н.е. и след това поправен – понякога неточно – стотици години по-късно.
Някои експерти, които не са участвали в проучването, обаче предполагат, че несъответствията съществуват, защото оригиналният инструмент, използван за създаването на ръководството, е бил отклонен с коефициент от един градус.
ОЩЕ: Защо Питагор е смятал, че 3 е свещено число?
Нужда от доказване на нациите
Прилагането на това тълкуване хармонизира двата привидно противоречиви набора от дати и поставя произхода на ръкописа около 103 г. пр.н.е., казва Даниел Морган, историк, специализиран в ранна китайска астрономия, математика и метрология, от френския Център за изследване на източноазиатските цивилизации. Това разсъждение също помага да се обясни защо каталогът използва сферична координатна система, която китайските астрономи са възприели след изобретяването на армиларната сфера – устройство, състоящо се от преплетени пръстени, представляващи неща като пътищата на съзвездията и линиите на географската ширина и дължина – през първи век пр.н.е.
Армиларна сфера в Пекинската древна обсерватория. kallgan / Public Domain
„Просто се случва така, че ако вземете предвид това наистина безболезнено съображение – че може би са построили инструмент и той не е бил перфектен – тогава анализът на данните на астрономите съвпада напълно с човешката история“, казва Морган.
Той посочва, че предявяването на претенции за най-старата звездна карта (или който и да е друг научен инструмент) се е превърнало в източник на национално самохвалство през последните 300 години. Колониализмът, съчетан с десетилетия евроцентризъм, е създал един вид „междуцивилизационна... конкуренция“, при която нациите чувстват нужда да се доказват, пояснява той.
ОЩЕ: Библията е писана от повече от 40 различни автори
Но същото това чувство за национална гордост може да е попречило на западните изследователи да приемат сериозно древните китайски астрономи дори преди 100 години, възразява Панкениер. Анализите на китайските звездни карти от европейци в началото на ХХ век са пренебрегвали това, което те са смятали за по-нисша технология, въпреки че много от тези записи са се оказали изключително точни.
Но независимо дали учените смятат китайските, или гръцките звездни каталози за по-стари, вавилонските записи, които споменават позициите на звездите, далеч превъзхождат както древните китайски, така и гръцките астрономи, тъй като датират от VIII век пр.н.е. Тези записи обаче са писмени описания, а не каталози, които номерират звездите и изобразяват нощното небе.
Препринтът на статията в момента се рецензира в списанието Research in Astronomy and Astrophysics.
На заглавната снимка: детайл от звездната карта от Дунхуан (това не е картата от изследването), показваща Северния полярен регион. Тази карта е направена около 700 г., по време на управлението на династията Тан. Съзвездията от трите школи са били разграничени с различни цветове. Целият комплект звездни карти съдържа 1300 звезди. British Library / Public Domain
