През 367 г. от н.е. заговор на много разнородна група варвари довел до падането на римската власт в Британия за една година. Причините за неговия успех дълго време не бяха напълно ясни. Изглежда, сега това се е променило.
През 350 – 353 г. франкът родом от Галия Флавий Магн Магненций се опитва да завземе властта в Римската империя. Той разчита на римски сили, разположени в Галия и вероятно в Британия (това не е съвсем ясно). В битката при Мурса той е разгромен от император Констанций II. Но общите загуби на римските войници от двете страни възлизат на 50 хиляди убити, което обезкръвява много легиони в западната част на империята. Според историците през 367 г. тази слабост е една от причините, които позволяват на група племена от Ирландия (атакоти, скоти), пикти (съвременна Шотландия) и сакси (Германия) едновременно да нахлуят във Великобритания и да я грабят около година, подкопавайки местната икономика.
ОЩЕ: Варварите в римската епоха влизали в битка в наркотичен транс
Опустошението на варварите
Варварите опустошават провинцията до такава степен, че някои историци смятат този момент за ключов за падането на римската власт на Острова през 410 г. Около 367 г. възникват множество съкровища с монети (често срещан признак на остра криза), открити по-късно от археолозите, и започва постепенно намаляване на населението в региона.
Германски войници, 1616 г. Philipp Clüver / Public Domain
Група европейски учени се опитали да сравнят събитията от този период със състоянието на дървесните кръгове на дъбове от южната част на Великобритания и северната част на Франция. На тази основа те възстановили ситуацията по валежите в региона за 350 – 500 години. Статия с резултатите е публикувана в списание Climatic Change.
Изследователите установили необичайна последователност от три изключително сухи, топли сезона подред между 364 и 366 г. Първите две години били особено сурови: те попаднали в два процента от най-сухите години за целия период на наблюдения. Ако през 350 – 500 г. средните валежи през април-юни са били 51 милиметра, то през 364 г. са били едва 29 мм (58 на сто от нормата), през следващата година са били 28 милиметра годишно (54%), а през 366 г. са били 37 милиметра (72%) годишно. На континента през същите тези години ситуацията е била значително по-мека.
ОЩЕ: 1700-годишна римска крепост, открита в Германия, защитавала от варварите
Учените обърнали внимание на рядкостта на подобни събития в нашата епоха. Например през 1836 – 2024 г. е имало само седем суши със същата тежест като през 364 – 365 г. (една на 27 години) и нито една от тях не е последвала веднага след друга. През 350-500 г. са се случили само две такива събития, едното на 75 години - и двете последователни. Особена сложност на ситуацията придавал специфичният характер на селското стопанство в Римска Британия. Там не са засявани зимни култури, тъй като е било трудно да се оре влажна почва преди механизацията на селското стопанство, а районът се характеризира с обилни валежи през есента и зимата. За да избегнат усложнения и проблеми с плевелите, там сеели през пролетта – основно спелта и ечемик.
Маршрутите на варварските нашественици по време на миграционния период, V век. MapMaster / CC BY-SA 2.5
Това дало резултати: Великобритания, вносител на зърно в ранните векове на римското управление, към IV век се превръща в износител. Но това постижение имало и обратна страна: без зимни култури провалът на културите, засети през пролетта, означавал пълен срив на нормалния селскостопански сезон. Авторите припомнят още, че до 360-те години островът е изнасял годишно до 600 кораба с продоволствие за рейнските провинции на империята. В такава ситуация собствените му резерви може да са били малки.
Тежките последствия от глада
За аграрните общества без дългосрочни запаси на продоволствия, сухите години често са ставали причина за глад. Римската империя обикновено е разполагала със значителни запаси от храна и развитата морска търговия е улеснявала прехвърлянето на храна от регион на регион. Изследователите отбелязват, че не е ясно защо този механизъм не е работил през 360-те години. Нека добавим, че към IV век търговията в Империята е станала проблематична поради намаляването на паричната маса в държавата.
ОЩЕ: Гладиатори се биели в Римска Британия
Сериозният недостиг на храна в Британия трябва да е привлякъл вниманието на варварите. Въпреки глада тя е оставала желан трофей за тях и в същото време страдала от суша, което подкопавало способността за поддържане на войски. В навечерието на „Заговора на варварите“ от 367 г., според историка Амиан Марцелин, римските легиони в Британия са се сблъсквали с дълги задържания на заплатите си. Поради това много от войниците им дезертирали, а след варварското нашествие самите те се превърнали в мародери, плячкосвайки градове и вили.
Изпратеният от Рим през 368 – 369 г. Флавий Теодосий нанася поредица от поражения на нахлуващите варвари и мародери и бързо възстановява реда. Той успява да върне гарнизона на Адриановия вал, като използва дезертьори, избягали от легионите по време на глада (за което им дава амнистия). Но като се има предвид споменаването на Марцелин за поробването на някои от римските граждани на Британия, стабилността на този регион на Империята може да е била подкопана от нашествието за дълго време.
ОЩЕ: Древните римляни пренесли дървениците в Британия
Битката между крал Артур и Мордред. William Hatherell / Public Domain
По-рано изследователи установиха, че три последователни студени и сухи години през VI век – 170 години след „Заговора на варварите“ – са довели до серия от много тежки последствия. Включително най-голямата битка в Британия от Тъмната епоха. Смята се, че в тази битка (при Камлан) през 537 г., както се смята, е загинал Артур, военният вожд на бритите, е загинал (тогава загива и Мордред), което ускорява завладяването на острова от англите, саксите и ютите.
