Астрономите са забелязали различни странни мигащи явления в огромната Млечна галактика през историята, но новооткрит пулсиращ обект изглежда наистина уникален. Намиращ се на няколко хиляди светлинни години разстояние, обектът, наречен CHIME J1634+44, е рядък случай на космическа светлина, която се засилва и отслабва в необяснимо дълги времеви периоди. Досега в галактиката са открити едва около дузина от тези така наречени дългопериодни преходни явления (LPT), но CHIME J1634+44 е наистина уникален.
Повече за уникалния обект
Какъвто и да е обектът, той има най-поляризираната светлина, наблюдавана досега от LPT, което предполага, че се намира в доста сложна среда. Освен това, интервалът между излъчванията на радиовълни изглежда се скъсява, а не се удължава, което предполага, че вместо да забавя скоростта си, както обикновено правят космическите обекти, въртенето на CHIME J1634+44 се ускорява.
Още: Космически рекорд: Засякоха най-голямото сливане на черни дупки досега (ВИДЕО)
"CHIME J1634+44 може да се нарече "еднорог" дори сред другите LPT", казва астрономът Фенгцю Адам Донг от обсерваторията "Грин Банк", първи автор на една от двете статии, описващи мистериозния обект.
"Изблиците изглежда се повтарят на всеки 14 минути или 841 секунди, но има и вторичен период от 4206 секунди или 70 минути, който е точно пет пъти по-дълъг. Смятаме, че и двата са реални и вероятно става дума за система, в която нещо орбитира около неутронна звезда."
И двата екипа, публикуващи статии, са открили обекта независимо един от друг, използвайки различни набори от данни. И двата екипа са открили същото ускорение, същата двойка периодичности и същата поляризация. Втората статия е водена от астронома Санне Блут от Нидерландския институт за радиоастрономия.
Още: НАСА направи най-близкото заснемане на Слънцето в историята (ВИДЕО)
Когато открием нещо в Космоса, което се държи по много странен начин, има доста ограничен брой неща, за които знаем, че могат да бъдат, в зависимост от начина, по който се държи. Досега всички доказателства, които имаме за LPT, сочат, че те са компактни обекти – тоест, бели джуджета или неутронни звезди. И двете остават след смъртта на звезди с определена маса, когато външната им материя се изхвърля, а ядрото им – вече не поддържано от външното налягане, осигурявано от термоядрения синтез – се срива под действието на гравитацията, за да образува високо компактен обект.
По-малко масивните от двата са белите джуджета. Те са с маса до около 1,4 пъти масата на Слънцето, събрана в сфера с диаметър между диаметрите на Земята и Луната. Единственото нещо, което ги предпазва от по-нататъшно срутване, е правило, което гласи, че електроните не могат да заемат едно и също квантово състояние, което води до съпротивление, наричано електронно дегенерационно налягане.
Електронното дегенерационно налягане не действа при обекти с по-голяма маса, като притиска маса, равна на около 2,3 Слънца, в сфера с диаметър около 20 километра (12 мили). Поддържани вместо това от неутронно дегенерационно налягане, те се наричат неутронни звезди.
Тъй като неутронните звезди са толкова плътни, те могат да причинят някои доста странни явления в пространството около себе си, особено ако имат двойник. И двете статии заключават, че вероятно това е, което се случва с CHIME J1634+44. Ако един от обектите активно поглъща материал от близко орбитиращ двойник, натрупването на маса може да доведе до ускоряване на скоростта на въртене. Не е ясно дали тази звезда е бяло джудже или неутронна звезда.
Какво мислят учените
Донг и колегите му смятат, че е по-вероятно да е неутронна звезда, може би пулсар, тъй като пулсарите излъчват периодични импулси от радиовълни и е известно, че понякога увеличават скоростта си на въртене.
Блут и нейните колеги обаче смятат, че обектът е бяло джудже. Те откриха слаб ултравиолетов източник на мястото на CHIME J1634+44, който съответства на бяло джудже с маса около 78% от масата на Слънцето и ефективна температура между 15 000 и 33 000 келвина.
Ако това е така, тогава обектът може да е пулсар от бяло джудже – и е трудноуловим, рядко срещан тип обект, който се държи подобно на своя аналог от неутронна звезда.
Ще са необходими още наблюдения, за да се определи дали това е така, но учените ще искат да разгледат по-отблизо. Поляризационният сигнал е напълно кръгъл, а ние никога не сме виждали такова нещо в LPT. Това може да означава, че радиоимпулсите от CHIME J1634+44 се произвеждат по начин, който никога не е виждан досега.
