През 2006 г. Плутон беше понижен и лишен от статута си на планета. Оттогава насам скърбящите по загубата астрономи продължават да търсят Деветата планета – и не безрезултатно, ако се съди по ново изследване.
Авторите на статия, приета за публикуване в Publications of the Astronomical Society of Australia, твърдят, че са открили следи от така наречената Деветата планета в архивни изображения на нощното небе. Някои експерти се съмняват, че този сигнал – едва няколко слаби точки – ще издържи на проверка. Освен това хипотетичният обект се намира на орбита, излизаща далеч отвъд пределите на първоначалната прогноза за Деветата планета.
ОЩЕ: Неуловимата Планета Х може да бъде открита само след година
Това несъответствие „не означава, че нея я няма там, но означава, че това не е Деветата планета“, казва Майк Браун, астроном от Калифорнийския технологичен институт, който предложи хипотезата за Деветата планета заедно с колегата си Константин Батигин преди близо десетилетие. „Не мисля, че тази планета би имала някое от въздействията върху Слънчевата система, които смятаме, че наблюдаваме“, допълва той.
Свят колкото 5 Земи
Свидетелствата за съществуването на Деветата планета идват от най-отдалечените обекти в пояса на Кайпер – област отвъд орбитата на Нептун. Орбитите на някои обекти от пояса на Кайпер изглеждат необичайно групирани и подравнени, въпреки че са твърде далеч от влиянието на гравитацията на Нептун. Чрез многократно симулиране на еволюцията на Слънчевата система и сравняването ѝ с реални наблюдения Батигин и Браун са стигнали до извода, че необичайните орбити на тези обекти може да се дължат на гравитационното привличане на далечен свят, приблизително пет до десет пъти по-масивен от Земята, който обикаля около Слънцето за 10 000 години.
ОЩЕ: Решение на космическа мистерия – ексцентричните орбити на транснептунови обекти
Хипотетичен път през небето на Деветата планета близо до афелия, пресичащ Орион от запад на изток за 2000 години. Изображението е от блога на Браун. Tomruen / CC BY-SA 4.0
„Доста удивително е да се мисли, че нещо толкова голямо като Нептун може да се намира там някъде и никой никога да не го е забелязал“, казва Гари Бърнстейн, астроном от Университета на Пенсилвания. „Но ако го поставите достатъчно далеч, то става все по-слабо и по-слабо много бързо.“
Повечето търсения на Деветата планета са се фокусирали върху отражението на обекта във видима светлина: слънчева светлина, която първо трябва да достигне обекта и след това да се отрази от повърхността му обратно към Земята, като през цялото време свети все по-слабо. Ето защо Тери Лонг Фан, докторант по астрономия в Националния университет „Цинхуа“ в Пекин, и астрономът Томоцугу Гото решили да търсят присъщото сияние на Планета Девет в далечния инфрачервен спектър – сигнал, който пътува директно до Земята и потенциално би могъл да бъде по-силен.
ОЩЕ: Озадачаващи обекти, открити далеч отвъд Плутон, разкриват нова част от Слънчевата система
Две малки светлинни точки
Фан и Гото използвали данни от небето от два инфрачервени космически телескопа, изстреляни с разлика от 23 години: Инфрачервеният астрономически спътник (IRAS), спътник на НАСА, Нидерландия и Великобритания, изстрелян през 1983 г.; и AKARI, японски спътник, изстрелян през 2006 г. Поради дългата орбита на Планета Девет изследователите предположили, че времевата разлика между двата набора от данни би била достатъчна, за да се види как потенциалната планета се движи постепенно по нощното небе.
От първоначалните данни с около 2 милиона обекта в наборите от данни на IRAS и AKARI изследователите ограничили избора до двойки светлинни точки, чието разстояние може да се обясни с движеща се планета с маса и разстояние, подобни на тази на Планета Девет. След това те премахнали известни източници като звезди, източници, които не се движели с течение на времето, и източници с твърде много шум, като тези близо до яркия галактически център. Когато останали 13 двойки, учените проверили всяка. Само една кандидат-двойка оцеляла след проверката. Двете точки имали съвпадащи цветове и яркости – знак, че са един и същ обект.
ОЩЕ: Планета, подобна на Земята, се крие в нашата Слънчева система?
Прогнозна орбита на хипотетичната Девета планета. nagualdesign / CC0
„Чувствах се много развълнуван“, спомня си Фан, не на последно място защото предишно изследване, използващо същите изследвания, не откри кандидати. „Това много ни мотивира.“
Когато обаче Браун, който не е участвал в работата, сам изчислил орбитата на кандидат-сигнала, открил, че планетата ще има орбита, наклонена на приблизително 120° спрямо равнината на Слънчевата система: наклон, толкова екстремен, че планетата ще обикаля около Слънцето в обратна на другите планети посока. Моделите на Браун предсказват, че за да обясни струпването на далечни обекти от пояса на Кайпер, Планета Девет се нуждае от орбита, наклонена само на около 15° до 20° спрямо равнината на Слънчевата система.
Ако сигналът на Фан и Гото наистина е далечна планета, неговото съществуване иронично би опровергало първоначалната Девета планета, тъй като двете планети не биха могли да съществуват едновременно, без да са нестабилни орбитите им, добавя Браун. „Доста е забавно, че статия, която твърди, че намира кандидат за Деветата планета, всъщност открива нещо, което по същество би означавало, че сме грешали през цялото време.“
ОЩЕ: Мистериозната Девета планета може да бъде открита чрез нейните спътници
„Това е Планета 8.5“
Но това е само ако слабата инфрачервена следа се запази след бъдещи наблюдения. Първо, казва Бърнстейн, е трудно да се потвърди, че само две малки светлинни точки на толкова далечни разстояния от Земята са нещо различно от шум – или несвързани обекти като астероиди, звезди или галактики.
Екстремни транснептунови обекти, 9 обекта плюс 4 нови в оранжево. Tomruen / CC BY-SA 4.0
Други пък не са убедени, че е необходима планета – Деветата планета или друга, за да се обяснят орбитите на обекти отвъд Нептун. Астрономът от университета в Реджина Саманта Лоулър смята, че видимото струпване в пояса на Кайпер може да се обясни с пристрастни наблюдения на това, което всъщност е равномерно разпределение на обектите. „Би било наистина страхотно, ако имаше някакъв модел там“, казва тя. „Но с настоящите данни не може просто да се следва най-простото обяснение.“
По-късно тази година ще постъпят още повече данни, тъй като обсерваторията „Вера К. Рубин“ ще започне работа. От мястото си в пустинята Атакама в Чили, обсерваторията ще сканира южното небе в продължение на 10 години с безпрецедентни подробности – и Браун и Батигин смятат, че ако Деветата планета е реална, „Рубин“ има добър шанс да я открие. Но независимо дали телескопът ще забележи източника на Гото и Фан, или друга планета, Батигин все пак би приветствал откритието:
„Аз бих бил първият човек, който ще каже: „Това не е Деветата планета – това е Планета 8.5“, казва Батигин.
