Войната в Украйна доведе със себе си много предизвикателства за опазването на морското биоразнообразие и за траспортната сигурност, а България е на първа линия. Минираното и замърсено заради бойните действия (пряко или непряко) Черно море пострада най-много от всички водни басейни, а това застрашава синята икономика и морските обитатели. Страната ни обаче не е сама в усилията си да се справи с проблемите – заедно с Румъния и Турция вече действаме по разминирането чрез специална военноморска група, а Европейският съюз постави Черно море на най-високо ниво в политическия си дневен ред.
Европа разглежда морските ресурси като неизменна част от опазването на Световния океан и през юни тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи Европейския пакт за океана на Третата Конференция на ООН за океаните (UNOC3) в Ница. Там присъстваха високопоставени европейски лидери като френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, което само демонстрира колко съществена е темата.
Шестте стълба на Европейския пакт за океана и ролята на Черно море
Този европейски пакт, който поставя във фокуса защитата на морската среда, е изготвен от 22 генерални дирекции. В него попадат редица аспекти като морски транспорт, енергия, идваща от океана, аквакултури, рибарство, биотехнологии.
„Всички тези отрасли влияят на океана. Ние трябва, с пълното съзнание, че океанът е ресурсът, който е нужно да опазим, да развиваме всички тези политики“, заяви Чарлина Вичева по време на дискусия, част от петото издание на Green Transition Forum в София. Тя е директор на генерална дирекция "Морско дело и рибарство" към Европейската комисия.
Пактът на ЕС за океана се състои от шест основни стълба:
- опазване на морските ресурси;
- синя икономика;
- опазване на крайбрежните територии;
- морска сигурност;
- наука и знание;
- световна дипломация и глобални усилия за опазване на Световния океан.
„Ако искаме да се справим с климатичните промени, няма как без океана“, смята Вичева.
Тя отчита, че България, за съжаление, е от страните, които не използват потенциала на т.нар. синя икономика. „Изключителната ни икономическа морска зона е с площ 35 хиляди квадратни километра - една трета от сухоземната ни територия. Това пространство е потенциал за нови решения, които могат да се извлекат по устойчив начин от морето“.
Снимка: Getty Images
Чарлина Вичева обвързва този стълб с третия – „крайбрежните територии са на първа линия на екстремните климатични явления и трябва да развият устойчивост и резистентност. Но те могат и да са агент на промяната за потенциала на синята икономика“.
И тъй като Черно море е мост към Южен Кавказ и Централна Азия, както и жизненоважна артерия за търговията с енергия и храни, то е от съществено значение за европейската сигурност. В края на май ЕС излезе с нова стратегия за Черно море, която включва изграждане на център за сигурност. Всичко това е свързано и с опазване на водите, флората и фауната.
„Европейският пакт за океана има регионален характер - Черно море е централно, не периферно за Европейския съюз“, казва Чарлина Вичева.
Още: Скритият потенциал на България в световната битка за климата
Сътрудничество и сигурност в региона
От 1 юли България официално поема от Албания председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) и има ангажимент през следващата една година да постави в дневния ред климатичната устойчивост.
„Предвидили сме някои идеи: например банка за обмен на данни между различните страни от Черноморския регион - всеки да дава своя принос за общия поглед върху морската вода. Трябва да пазим биоразнообразието“, казва българският министър на околната среда и водите Манол Генов.
„Когато е застрашен животът на човека, той повече мисли за себе си и по-малко за околната среда. В тази геополитическа ситуация балансът между съществуването на човека и опазването на околната среда е една тънка линия. По време на нашето председателство може да поставим един такъв подход, който да сложи и двете в дневния ред и да не ги пренебрегва. Опазването на околната среда трябва да се постави преди всичко“, добавя той.
Към тези призиви се присъединяват Румъния и Турция. „Черно море е уязвимо заради климатичните промени. Температурата на водата се покачва, нивото на морето – също. Регионалното сътрудничество, управлението на коритата на реките, защитата на крайбрежните зони, подобряването на системите за ранно предупреждение и решения, свързани с околната среда, са крайъгълен камък на процеса по опазване“, смята Фатма Варанк – заместник-министър на околната среда на Турция. „Решени сме да изградим регионално бъдеще, което е гъвкаво във връзка с климатичната криза и използва умно ресурсите“.
Още: "Над 60% загуби". Безводието в България и кризата с водните ресурси
„Опасността е налице в Черно море от началото на войната в Украйна. Всеки участник в противоминната група работи активно за свобода на корабоплаването“, отчита румънският държавен секретар и министър на околната среда Кристиан Бешени.
Снимка: Getty Images
Чарлина Вичева, от своя страна, дава пример, който черноморските държави могат да последват. „Има интересна инициатива в Балтийско море за неутрализиране на неексплодиралите муниции, защото ако след десетилетия те корозират на дъното на морето, се превръщат в екологична бомба. В Черно море също имаме такива. Нещата са страшно обвързани“.
Многоцелево използване
Според ръководителя на дирекция „Морско дело и рибарство“ в ЕК е много важно и как да се мобилизира потенциалът на морския ресурс, а също как този ресурс да бъде опазен. „Глобалната общност се е ангажирала да опази 30% от цялата морска територия и 10% от нея да са стриктно защитени“, припомня тя.
Вичева акцентира върху европейската Директива за морско териториално планиране. „Умният подход в това планиране може да доведе до мултиплициран ефект и за опазването, и от икономическа гледна точка. В България този ефект още го няма, но все повече се чува концепцията за многоцелево използване на една и съща територия. Например рибарите се чувстват изместени встрани заради вятърната енергия, но ако в един вятърен парк бъде създадено по-голямо пространство между турбините, може да се осъществява риболов между тях. Също така туристите не харесват вятърните турбини, но те могат да бъдат изнесени навътре - вече има движещи се платформи, като дори страните на брега на Средиземно море работят по такива проекти“, посочва тя.
„Хората казват: „Да опазим себе си“. Но трябва да опазим природата, за да опазим себе си. Всичко, което причиняваме на океана, той ни го връща обратно стократно“, казва Чарлина Вичева.
Още: Светът е пред нови топлинни рекорди: "Всяко наше действие е от огромно значение"