Съдът на Европейския съюз обяви в официално решение от 30 април, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) с изтекъл мандат не може да проверява почтеността и дейността на съдии, прокурори и следователи. Това означава, че институцията, чиито членове продължават мандатите си въпреки изтичането им през 2020 г., няма как да упражнява своите правомощия в пълен обем. Конституционният съд обаче възприе друго становище, именно обратно на това, което даде възможност правомощията на ИВСС да се изпълняват в пълен обем.
Дотук се стигна, след като Софийски районен съд отправи преюдициално запитване спрямо Съда на ЕС.
Това решение може да отвори и врата за тълкуване на правомощията на още органи в съдебната власт. Висшият съдебен съвет също продължава да действа вече повече от две години и половина след изтичането на мандата му, което стана на 3 октомври 2022 г. Той дори беше близо до това да избере нов титуляр на поста главен прокурор, ако не бяха парламентарните изменения, блокирали Борислав Сарафов по пътя към позицията: Прекратиха процедурата, за да се отърват елегантно от Борислав Сарафов: Говори адв. Емил Георгиев (ВИДЕО).
Решението: в основата е независимостта на магистратите
Удължаването на мандатите на членовете на съдебен орган - като Инспектората към Висшия съдебен съвет - след изтичането им, е несъвместимо с правото на ЕС, казва Съдът на Европейския съюз. По-конкретно - принципът на независимост на съдиите се противопоставя на практика, която позволява на членовете на ИВСС да остават на длъжност след изтичането на законово определения им мандат при липса на изрична правна уредба или ограничение във времето на това удължаване. Такава практика поражда съмнения за независимостта на органа, създава се и риск от политически контрол, реши Съдът на ЕС.
Държавите членки са длъжни да гарантират, че продължаването на функциите на такива органи след изтичане на мандатите се извършва въз основа на законови разпоредби, които осигуряват обективност, безпристрастност и защита от външна намеса.
Снимка: ВСС, източник: БГНЕС
Съдът напомня постоянната си практика, според която изискването за независимост на съдилищата налага дисциплинарният режим на съдиите да предоставя необходимите гаранции, за да се избегне използването му като система за политически контрол върху съдържанието на съдебните решения. От ключово значение е такива органи да действат обективно и безпристрастно и за тази цел да бъдат защитени от всякакво външно влияние, което важи в особена степен за Инспектората, гласи решението.
Още: Адв. Величков: Решение на Европейския съд обърква сметките на Пеевски за правосъдието ни
Инспекторатът е създаден през 2007 г. вследствие на изменение на българската Конституция. Като съдебен орган, той е натоварен с разследване на неправомерно влияние върху магистрати, проверка на имуществените им декларации, установяване на евентуални конфликти на интереси, както и на нарушения на независимостта на съдебната власт. ИВСС може също така и да предлага на друг съдебен орган, в случая - Висшия съдебен съвет, откриване на процедура за налагане на дисциплинарни санкции. Ето защо всички правила, уреждащи организацията и функционирането на такъв орган, включително тези за назначаване на неговите членове, трябва да са формулирани така, че да не се поражда никакво основателно съмнение, че правомощията и функциите на този орган ще се ползват като средство за натиск върху съдебната дейност или за политически контрол върху нея.
Още: ВАС опитва да остави Сарафов главен прокурор
Мандатът на членовете на ИВСС
Има важен детайл и за мандатите на членовете на Инспектората, избрани от националния парламент за срок от 4 (на редовите членове) и 5 години (на председателя). Те са изтекли през 2020 г., без да бъдат избрани нови членове. Съдът на ЕС посочва, че националната правна уредба не изглежда да съдържа каквито и да било разпоредби за възможно продължаване на упражняването на техните функции след изтичане на мандата им.
Според практиката на Конституционния съд членовете на Инспектората на ВСС продължават да изпълняват функциите си до избирането на нови членове. Само че тази национална уредба не предвижда правила, способни да ограничат упражняването на такива продължени функции. Няма и правен механизъм, който да сложи край на евентуално блокиране в процеса на назначаване на нови членове на Инспектората. Следователно удължаването на мандатите на предишните членове на ИВСС изглежда като неограничено във времето, гласи решението на Съда на ЕС.
Подчертава се, че е от компетентността на държавите членки да предценят дали да разрешат или не упражняването на функции от страна на членовете на съдебен орган като Инспектората, след като има изтичане на мандата. Целта трябва да е осигуряване непрекъснатостта на функционирането на органа.
Още: ВСС с изтекъл мандат ще търси шеф на ключовата Софийска градска прокуратура
Когато държавите членки решат да удължат мандатите, те са длъжни да гарантират, че упражняването на функциите след изтичането на мандата се основава на изрична правна уредба в националното право. Нужна е и гаранция, че условията и начинът, по които се осъществява това упражняване, са определени така, че членовете на съответния съдебен орган да могат да действат обективно и безпристрастно при изпълнение на своите задачи, посочва още Съдът на ЕС.
Снимка: ВСС, източник: БГНЕС
Това означава, че ако в определени случаи удължаването на мандатите е необходимо, предвид значимостта на функциите, изпълнявани от съответния съдебен орган, това е допустимо само по изключение и при условие че удължаването е обвързано с ясни и точни правила, които на практика изключват възможността то да бъде неограничено във времето.
Още: Попълването на ВСС от парламента започна с провал
Лични данни
Инспекторатът поиска да бъде постановено разкриване на данни за банковите сметки на няколко магистрати и на членовете на техните семейства, когато срокът за подаване на годишните имуществени декларации за 2022 г. изтече.
Тук Съдът на ЕС посочва към член 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. Случаят трябва да се тълкува в смисъл, че разкриването пред орган на съдебната система на лични данни, които представляват банкова тайна и се отнасят до магистрати и членовете на техните семейства, с цел да се проверят декларациите на тези магистрати за тяхното имущество и за имуществото на членовете на семействата им, представлява обработване на лични данни, попадащо в материалния обхват на този регламент.
Член 4, точка 7 от Регламент 2016/679 пък трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, компетентна да разрешава по искане на друг орган на съдебната система разкриването от банка пред последния орган на данни за банковите сметки на магистратите и членовете на техните семейства, не може да се определи като администратор по смисъла на тази разпоредба.
Цитиран е и член 51 от Регламент 2016/679 - с тълкуването, че юрисдикция, компетентна да разрешава разкриването на лични данни пред друг орган на съдебната система, не е надзорен орган по смисъла на този член, когато тази юрисдикция не е натоварена от съответната държава членка с наблюдението на прилагането на този регламент, с цел да се защитят по-специално основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни.
Според Хартата на основните права юрисдикция, компетентна да разрешава разкриването на лични данни пред друг орган на съдебната система, не е длъжна, когато не е сезирана в съответствие с конкретна разпоредба, служебно да осигури защита на лицата, чиито данни са засегнати, що се отнася до спазването на разпоредбите от този регламент относно сигурността на личните данни.
