Битката при Ахелой - с ромейските камъни по ромейските глави

Как се стига до битката при река Ахелой

Събитията от 913 година са от решаващо значение за тази битка. Тогава нито Симеон, нито византийците са удовлетворени от развитието на ситуацията. Николай Мистик признава Симеон за цар на българите, а не за василеопатар (баща на императора), както българският владетел желае. Причината за това искане на Симеон е, че по този начин той може да има основателни претенции за ромейския трон. Но дори и тези действия на Николай Мистик се считат за слабост във Византия и това довежда до връщането на мператрица Зоя в Константинопол през 914 година. На практика тя поема управлението на империята в свои ръце. Симеон отговаря на тази промяна във властта с поход в Източна Тракия и превземането на Одрин. След множество дипломатически усилия, Зоя успява да спре напредъка на българите към Константинопол, но се подготвя за решително сражение, което да сложи край на устрема на Симеон към столицата на ромеите. Така стигаме до събитията през 917 година.

Битката при Ахелой

Византия се подготвя внимателно за предстоящия сблъсък. Сключен е мирен договор със сарацините на изток, което позволява изтеглянето на значителна част от имперските войски от източните провинции. Официалната историография предполага, че техният брой е бил около 30 000. Дипломацията също играе роля - уговорена е обща атака срещу България от няколко различни посоки. Това включва едновременни нападения от запад и север от страна на сърби и печенеги. Симеон успешно се справя със заплахите от съседните племена на България и успява да се справи с византийската дипломация. Предполага се, че българите разполагат с по-малочислена армия- около 20 000 души.

Печелившата тактика на Симеон

Симеон прилага известната на византийците тактика, която им е осигурила множество победи през годините. По време на сблъсъка между двете армии, българският владетел издава заповед за постепенно отстъпление на центъра на българската армия - контролирано се изтегля, за да може да принуди ромеите да атакуват. Освен това, този подход се насочва към нарушаване на връзките между отделните части в ромейската армия. Центърът и десният фланг, ръководени от Лъв Фока, виждат възможност за решителен удар и се втурват напред. Симеон вижда, че капанът е щракнал и използва своя резерв от конници, които влизат в битката, атакувайки изолирания ляв фланг на византийците. Той бива разбит и сега центърът и десния фланг на ромеите биват изолирани и обградени от българската армия. Този ход довежда до ефекта на домино, като постепенно ромейската войска бива притисната като в менгеме и избита. Тази тактика е описана в Стратегикона - наставленията за всеки византийски военачалник. Като човек завършил Магнаурската школа, Симеон я използва по най-добрия начин и с ромейските камъни удря по ромейските глави. Този ход наподобява много на действията на Ханибал при Кана - известният картагенски военначалник, който успява по сходен начин да нанесе една от най-големите загуби на римляните в цялата им история.

Последици от победата при Ахелой

Последиците за Византия следват след поредната промяна в управлението. Следва държавен преврат, извършен от Роман Лакапин и свалянето на императрица Зоя, Николай Мистик, учителят на Симеон от Магнаурската школа, отново е определен за патриарх. Малко известен факт за Симеон е, че той се опитва да сключи съюз с арабите за организиране на съвместно нападение срещу Константинопол. Причината е, че Симеон осъзнава, че самостоятелно не може да завземе този град - трябва да блокира достъпа до града и по море, а България не разполага със силен флот. Византийската дипломация успява да се справи на ниво в случая и блокира усилията на Симеон за обграждането на империята. Симеон използва тази си победа, за да намали до минимум териториите на Източната Римска империя на Балканите и превръща България във водещия фактор на европейския континент.