Коледа не е само празник - тя е усещане за уют, споделеност, смиреност и любов. Неслучайно толкова писатели са ѝ отдавали нужното внимание. Разбира се, преди Коледа отбелязваме най-тихата вечер в цялата година - Бъдни вечер. Ето как са я видели едни от най-големите писатели - и наши, и чужди.
1. „Оставаше един ден до Коледа. Зимата върлуваше. Витоша, вледеняла и настръхнала, гледаше строго изпод бялата си мантия, процепена тук-там от острите й скали. Един мразовит вятър, който пронизваше до костите, вееше по снежните върхове въз София. Ситен сняг и скреж префръкваше сегиз-тогиз из замръзналия въздух, виеше се на кълбуци и засипваше покривите, дворищата, улиците. Студено беше. Комините изфърляха черни сълпове дим към безгласното пепеляво небе и чудно, тоя дим беше сега така весел, така приветлив, така радваше душата! Той наумяваше топлината, благоденствието, задоволството, което окръжаваше щастливите на тоя свят, напук на мразовете, на витошките фъртуни, на леденото вмъртяващо дихание на земята…“
Елин Пелин, „Дядо Мраз и внуците му“
Още: Патриарх Даниил: Нека направим сърцата си ясли, за да се роди в тях Иисус Христос
2. „Бъдни вечер е. Слушам я да свири „Тиха нощ, свята нощ“ на пианото, на което навремето дрънкаше „Гарбидж“ с малките си ръчички. Обичам я повече от всякога. Защо никой не се обажда на тази прекрасна жена, за да я поздрави за празника? Защо никой не се отбива с бутилка вино и цветя – жест, който преди години би ни разсмял със сладникавостта си? Защо трябваше да ставам свидетел на драмата, която сам бях причинил?“
Чарлз Дикенс, "Коледна песен"
3. "Бъдни вечер.
Още: Часове преди Бъдни вечер: Русия нанесе удар срещу жилищна сграда в родния град на Зеленски (ВИДЕО)
Голямата ламба с фаянсов абажур, провесена от потона, озаряваше с весела светлина трапезата, около която беше събрано семейството.
На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски: сърми, туршия с пиперки и с турунджави моркови, фасул, сладко, чер хайвер, мед, ябълки; като венец на всичко една дълбока фарфорова паница с армеева чорба, сгъстена със ситно нарязано кисело зеле, поляна изобилно с дървено масло и посипана разкошно с червен пипер - една от най-лакомите гозби тая вечер.
Освен тях на тая господарска трапеза стоеше още едно необикновено нещо: тучена кадилница с няколко въгленчета вътре.
Почтената старица, майката, баба Цвета, беше украсила трапезата с тия чудеса, както правеше всеки бъден вечер, за да съхрани за потомството си спомена на един простодушен и мил обичай на старината, а още - за да има през цялата година спор и берекет в къщата. Трябва да кажа, че въпреки силните протести от новото поколение, Цвета победоносно беше настояла този ден да се уважат традициите на старото и беше наложила всеобщ пост в къщата.
Още: Бъдни вечер - кога се сяда на трапезата и какво НЕ трябва да се прави тази вечер
Макар че беше вече седем часът, вечерята се не почваше. Всички чакаха нещо, с лъжици в ръка, нетърпеливо хвърляйки погледи към знаменития саламурев нектар, излязъл из армеевата каца на баба Цвета."
Иван Вазов, "Бъдни вечер в столицата"
4. „Човек никога няма достатъчно чорапи.“, каза Дъмбълдор. „Още една Коледа дойде и отмина, а аз не получих нито един чифт. Хората държат да ми подаряват книги.“
Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък“
Още: Помните ли какво е бъдник и каква е връзката му с Бъдни вечер?
