Топенето на ледниците може да увеличи вулканичната активност в Северна Америка, Нова Зеландия и Русия, освобождавайки още повече парникови газове в атмосферата.
Кои са най-големите вулкани в Италия?
Според предупрежденията на учените, топенето на ледниците може да направи вулканичните изригвания по-чести и експлозивни, което допълнително би ускорило изменението на климата, пише „Live Science“.
Стотици вулкани в Антарктида, както и в Русия, Нова Зеландия и Северна Америка, се намират под ледници. С затоплянето на планетата и топенето и отдръпването на тези ледени покривки е вероятно тези вулкани да станат по-активни, според авторите на ново проучване, което анализира активността на шест вулкана в южна Чили през последния ледников период.
Още: Неподозирана опасност: Откриха връзка между топенето на ледниците и вулканичната активност
Изследователите представиха своите открития на конференцията Goldschmidt 2025 в Прага.
„Ледниците са склонни да намаляват количеството вулканични изригвания под тях. Но тъй като ледниците се отдръпват поради изменението на климата, нашите открития показват, че вулканите започват да изригват по-често и по-енергично“, каза водещият автор на изследването Пабло Морено Йегер, докторант в Университета на Уисконсин-Мадисън.
Може да потопи Земята в мрак: Учени предупреждават за супервулкан в Италия (СНИМКА)
През 70-те години на миналия век учените предположиха, че топенето на леда може да повлияе на вулканите. Основният механизъм е прост – теглото на ледника оказва натиск върху земната кора и мантия, така че когато ледът се топи, газовете и магмата вътре се разширяват, което води до повишаване на налягането и следователно до експлозивни изригвания.
Още: Вулканичните изригвания могат да създадат лед в небето и най-накрая знаем как
Известно е, че този процес вече е променил драстично Исландия, която се намира на границата между Северноамериканската и Евразийската тектонични плочи. Още през 2002 г. учените изчислиха, че вулканичната активност в Исландия се е увеличила рязко след отстъпването на ледниците в края на последния ледников период, преди около 10 000 години – 30 до 50 пъти повече, отколкото преди или след този период.
Още: Спасителни екипи 3 дни се мъчат да извадят туристка, паднала в активен вулкан (ВИДЕО)
Въпреки това, опасностите, скрити в континенталните вулканични системи, остават слабо разбрани. За да променят това, геолози са изследвали шест вулкана в южна Чили, включително вече изчезналия вулкан Мочо-Чошуенко, и как те са реагирали на топенето на патагонския леден покрив преди хиляди години.
Чрез използване на радиоактивния разпад на аргон, отделен по време на изригвания, като изотопен часовник и чрез анализ на кристалите, образувани в магмени скали по време на изригвания, изследователите успяха да проследят вулканичната активност в региона и връзката ѝ с изчезването на леда.
Те открили, че между 26 000 и 18 000 години, по време на пика на последния ледников период, ледът е потискал еруптивната активност, което е довело до натрупване на огромен резервоар от магма под повърхността. Когато ледената покривка се е стопила, налягането в този резервоар се е увеличило и е било освободено при изригване, което е образувало вулкана Мочо-Чошуенко.
Този риск има глобален мащаб: според проучване от 2020 г. 245 потенциално активни вулкана в света се намират на по-малко от пет километра от ледената покривка.
Още: Риск от отломков поток: Вулкан в Индонезия се разлюти (ВИДЕО)
„Ключовата предпоставка за повишена експлозивност е първоначалното съществуване на много дебел ледник над магмената камера, а спусъкът е неговото отдръпване – което в момента се случва на места като Антарктида“, обясни Морено Йегер.
Той добави, че други области, които будят безпокойство, включват Северна Америка, Нова Зеландия и Русия, като заяви, че тези региони „заслужават повече внимание от научната общност“.
В краткосрочен план, изригванията обикновено отделят сулфатни аерозоли, които отразяват слънчевата светлина обратно в космоса. Това е причинявало студени периоди в миналото, някои от които са довели до лоши реколти и ужасни гладове. В дългосрочен план обаче, парниковите газове от вулканите вероятно ще ускорят изменението на климата, казват изследователите.
Вулканът Етна отново изригна, туристи тичат по склоновете, за да се спасят (ВИДЕО)
„С течение на времето кумулативният ефект от множество изригвания може да допринесе за дългосрочно глобално затопляне поради натрупването на парникови газове. Това създава положителна обратна връзка, при която топещите се ледници предизвикват изригвания, а изригванията след това допринасят за по-нататъшно затопляне и топене“, каза Морено Йегер.
