Мароко е уникално място, в което не просто се срещат култури и цивилизации – тук те съжителстват в ежедневната реч. В страната с древна история, изразена чрез традиции, музика и архитектура, езикът играе не по-малко важна роля. В едно и също изречение можеш да чуеш арабски, френски, дори английски – и това не е лингвистичен куриоз, а ежедневна практика за милиони мароканци.
Официалният език: Арабски, но с две лица
Според мароканската конституция, стандартният арабски език (или „класически арабски“) е основният официален език на страната. Това е същият език, на който е написан Коранът – с богата граматика, висока сложност и употреба главно в писмени документи, новини и религиозни текстове.
В ежедневието обаче този език почти не се използва. Повечето хора общуват на „дарижа“ – местният марокански диалект на арабския, който звучи доста по-различно от книжовната форма. Дарижата е пълна с заемки от френски, берберски и испански и има опростена граматика, което я прави значително по-лесна за разговор.
Интересното е, че много мароканци, включително образовани, изпитват трудности да говорят и разбират класическия арабски свободно. Все пак, владеенето му е задължително за всички, които искат да работят в администрация, в образователната система или да четат официална литература
Берберският – гласът на корените
След реформите от 2011 г., берберският език също става официален в Мароко. Той включва няколко диалекта (тамазигт, рифски и шлиха), които се говорят предимно в селските и планинските региони. Около една трета от населението използва берберски ежедневно.
Любопитен факт е, че берберският има собствена азбука – тифинаг, която все още е непозната за мнозинството мароканци. Въпреки това, табели на административни сгради вече са изписани и на трите езика: арабски, френски и берберски – нещо, което не се вижда често дори в многоезични страни
Френският – езикът на елегантността и деловия свят
Френският език, наследство от колониалния период (1912–1956), все още е дълбоко вкоренен в обществото. Макар и неофициален, той е основен в бизнес комуникацията, банковата сфера, образованието и здравеопазването. В почти всеки град може да чуеш как хора разговарят на френски по улиците, а децата го изучават още от ранна възраст.
Без френски е почти невъзможно да си намериш престижна работа. Повечето административни документи, медицински картони и дори менюта в ресторантите са на френски. Много мароканци възприемат езика като ключ към модерния свят.
Испанският – езикът на северните региони
В северната част на страната – особено около Тетуан, Лараш и Танжер – доминира испанското културно влияние, останало от времето, когато районът е бил испански протекторат. Там често ще чуеш испанска реч, а местните ресторанти и търговци посрещат клиентите си с „Hola!“ и „Gracias!“ вместо с френското „Bonjour“
Английският – езикът на бъдещето
Английският набира все по-голяма популярност, особено сред младите поколения. Много ученици го изучават като втори чужд език в училище, а голяма част от съдържанието в социалните мрежи и YouTube е на английски. Туристите също могат спокойно да пътуват из страната, тъй като служителите в хотели, кафенета и музеи почти винаги говорят поне базово ниво на английски.
Езиковият маратон на един обикновен мароканец
Един жител на Казабланка или Рабат би могъл да започне деня си с новини на стандартен арабски, да поръча кафе от сервитьор на френски, да говори с колеги на дарижа, да напише доклад на френски и да изпрати имейл с вмъкнати английски фрази. Вечер може да гледа филм на френски, а през уикенда в планината да срещне местни бербери, които говорят език, напълно различен от неговия.
Този езиково смесен живот е ежедневие, а не изключение, което превръща мароканците в истински полиглоти – често без дори да го осъзнават.
