Фотографът - бюрократ Михалис Пацурас не е просто посетител в Министерството на търговията на улица „Халкокондили“ в Гърция, той е част от системата, пише гръцкото издание Kathimerini. Наричат го "бюрократът по нежните въпроси", а след като събира материал за своята фотокнига, озаглавена "7.00-15.00 ч.", той напуска работа, за да я публикува днес. На пръв поглед фотографиите във фотокнигата сякаш са от друг живот: дим, виещ се над претрупани бюра, кули от хартия на ръба на срутване, лица, полуосветени от флуоресцентни лампи. Те принадлежат към 90-те години на миналия век, но изглеждат по-стари. Приличат на фрагменти от сън за самата бюрокрация.
Иронията е ясна: амбициозен художник вътре в машината. Но вместо да отхвърли системата, Пацурас насочи обектива си навътре, снимайки я отвътре. Той откри ритъм, меланхолия и тиха красота. ОЩЕ: Тайнствен посетител в призрачен град: СНИМКАТА, спечелила "Wildlife Photographer of the Year 2025"
The tender bureaucrat: A photographer inside Greece’s state apparatus |
— Kathimerini English Edition (@ekathimerini) October 22, 2025
Negatives from the 1990s find new life in Michalis Patsouras’ photobook ‘7 a.m. – 3 p.m.,’ published by Hyper Hypo https://t.co/pE52Et8nCY
Как започва всичко?
След като завършва гимназия, Пацурас – син на военен офицер, редовно преместван из Гърция – се озовава в Дидимотихо, тих град близо до турската граница. Запознаването му с фотографията е случайно: прашен комплект за тъмна стая, открит на таванско помещение, полузабравена Olympus Pen EES-2 и тийнейджър, търсещ бягство. „След като започнах да проявявам филм“, спомня си той, „бях очарован. Реших, че искам да стана фотограф.“
Той се преместил в Атина, за да учи в Училището по фотография „Фокус“, живеейки в централния квартал Петралона. Чрез добронамерен чичо, „който познавал тънкостите на публичния сектор“, му предложили постоянна работа. „Той казал: „Защо не работиш в министерството? Ще печелиш малко пари, ще плащаш за образованието си и няма да се налага да работиш твърде много.“ И така попаднах в публичния сектор – съвсем случайно.“
Гръцката бюрокрация отвътре
Той се стремеше да улови ритъма на деня между 7 сутринта и 15 часа – работният сърдечен ритъм на щата – без никаква постановка, използване на светкавица или други изкуствени средства. Има нещо универсално в този проект, тъй като министерството се превръща в сцена за съвременния живот: ритуалите на рутината, бавното мързене на системите, скучната хореография на хора, обвързани с документи.
Но това е и безпогрешно гръцко – онази особена смесица от абсурд, издръжливост и хумор, която оживява ежедневието. Изображенията варират от банални до сюрреалистични: купчини папки върху вдлъбнати метални рафтове, служители, пушещи зад купчини формуляри, чиновник, изкачващ се по кафкианско стълбище с купчина документи, мъж, въртящ велоергометър в мазе, тълпи, изливащи се на улицата след бомбена тревога („бомбените измами някак си винаги се случваха след 12 часа“, шегува се Пацурас, намеквайки за вътрешна работа). Заедно те образуват един вид бюрократична фреска – анатомия на обществения живот на фона на плахия преход към дигиталната ера. ОЩЕ: Софийски разходки: Вихрен Георгиев, People of Sofia
