Коя европейска държава има трима президенти?

Къде се намира Босна и Херцеговина?

Босна и Херцеговина е балканска страна, която граничи на север и запад с Хърватия, на изток със Сърбия и на югоизток с Черна гора. Заема площ от 51 хил. кв.км. Босна заема северната и средната част на страната, която е силно вдадена в територията на Хърватия. Херцеговина заема южната част по поречието на река Неретва. Страната е планинска, заета от Динарските планини и Динарското плато. Най-висок връх е Маглич (2386 м). Равнинен характер имат само северните части, през които тече река Сава.

Как се става президент на несъществуваща държава

Население

Населението на Босна и Херцеговина е 4,2 милиона души. След преброяване от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% се определят като бошняци, 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се декларира като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето хора: 88% от хърватите се определят като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, а 99% от сърбите като православни християни.
Данните за населението се променят значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.
Според данни на ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят около 4 милиона души, от тях 50% са християни, от които 31% са православни и 15% са католици, 40% са мюсюлмани и 10% атеисти и други религии.
Около 50% са бошняци, 32,7% са сърби, 14,6% са хървати и 0,6% са други

Войната в Босна и Херцеговина

След смъртта на Тито (1980 г.) напрежението между югославските народи нараства, а през 1991 г. с обявяването на независимост на Словения, Хърватия, Македония и Босна и Херцеговина започва гражданска война. Гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995) е на етническа и религиозна основа. Воюват сърбите, хърватите и бошняците мюсюлмани.
Войната започва на 5 април 1992 г. с обсадата на Сараево.

Етническото и религиозно обединение е разбито на площада в Сараево, когато сръбски националисти откриват огън срещу група сараевски демонстранти. След първия изстрел на площада пада тялото на младо момиче, първата жертва на войната. Жертвите на войта са между 100 000 и 200 000 души, а броят на преселените над 2,2 милиона. Освен множеството жертви цивилното население е подложено на системен тормоз, съпроводено с изнасилване на жени, особено в Източна Босна от босненските сърби. По данни на международни организации след края на войната над 15 000 души се водят безследно изчезнали. Броят на изнасилените варира от 20 до 50 000. Голяма част от жертвите са невинни деца.

Клането в Сребреница

Най-черното петно от войната е клането в Сребреница. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, е на 100 км. Босненските мюсюлмани са принудени да живеят в дефицит на храна, лекарства и гориво. Босненските сърби разрушават водопровода на града, като оставят хиляди жители без течаща вода.

Сребреница е превзета от корпуса “Дрина” за 6 дни. В паниката жителите на града се разделят на две групи. Едната група от около 10-15 000 души тръгва към гората с цел да достигне до територия, която се намира под опеката на босненските мюсюлмани. Другата група от около 20-25 000 души са изтласкани в северната част на града и са обкръжени от корпуса “Дрина”.

Още: ЕС: Който отрича геноцида в Сребреница няма място в Европа

Втората група е подложена на двудневен терор, като босненски сърби убиват няколко деца пред очите на семействата им. След двудневния терор групата от босненски мюсюлмани е разделена на мъже, жени и деца. Жените и децата са качени на автобуси и отведени към “мюсюлманските зони”. В Сребреница остават мъжете и момчетата над 13 години. Част от мъжете и момчетата са екзекутирани на място, а други са закарани на специално място за екзекуции - Братунац.

Масовите гробове в Сребреница са 39, убити са около 8000 мъже, от които 2000 са на възраст между 13 и 24 години. Клането в Сребреница се смята за най-голямата жестокост в Европа след Втората световна война.

Още: Додик разтревожен: Резолюцията за геноцида в Сребреница слага край на Босна и Херцеговина