Епитететът и прилагателното име се различават значително, макар че често може да изглеждат като едно и също нещо, защото и двете описват определени качества на предмети, хора или явления. Ето едно по-задълбочено обяснение. Няма да ви затрудни да го разберете.
Прилагателно име
Прилагателното име представлява граматична категория. То име е част на речта. Служи за граматическо определение на съществителното, като обозначава качество, признак или принадлежност.
Например:
синя рокля, студена вода, нова къща
В тези примери думите „синя“, „студена“ и „нова“ са прилагателни имена, защото просто назовават определен вид качество — цвят, температура, хронологично състояние.
Прилагателните имена се изменят по род, число и член, съгласуват се със съществителните и са част от нормалната езикова конструкция.
Каква е разликата между спешна и неотложна помощ?
Епитет
Епитетът е художествено-стилистична фигура. Той е стилистично средство, използвано най-често в художествената литература. Това е прилагателно или словосъчетание, което не само определя предмета, но и носи емоционална, оценъчна или художествена стойност. Епитетът разкрасява, внушава настроение, изгражда образ.
Примери:
- златна есен – тук „златна“ не описва реалния цвят, а внушава топлина, романтика, носталгия.
- нежна тъга – „нежна“ дава нюанс на тъгата, прави я по-чувствена, лична.
- безмилостен вятър – „безмилостен“ придава сила, драма, не просто характеристика.
- Важно е да се знае, че всеки епитет е прилагателно, но не всяко прилагателно е епитет.
Разликата между прилагателно и епитет
Ето как изглежда разликата между прилагателно и епитет, представена в съчетание с едно и също съществително — например "дете":
1. Изречение с прилагателно име (буквално, неутрално описание):
"Детето носеше синя раница."
- „Синя“ е обикновено прилагателно. То просто указва цвета на раницата — факт без допълнително внушение или емоция.
"Студен вятър духаше край морето."
- „Студен“ е прилагателно — буквално, метеорологично описание.
2. Изречение с епитет (образно, емоционално описание):
"Детето носеше мечтателна раница."
Каква е разликата между кайсия и зарзала?
- „Мечтателна“ е епитет — тя не описва реално качество на раницата, а внушава представата за вътрешния свят на детето – че е фантазьор, че живее с въображение. Това е художествен похват, използван за по-силно изразяване и въздействие върху читателя.
"Гневен вятър блъскаше бреговете."
- „Гневен“ е епитет — придава човешко чувство на природно явление, създава атмосфера и напрежение.
Важно!
- Прилагателното отговаря на въпроса "Какъв е предметът?“
- Епитетът отговаря на въпроса "Как искам да го усетиш?"
Какво казват граматическите определения?
Експресивните средства придават яркост на речта, засилват емоционалното ѝ въздействие, привличат вниманието на читателя и слушателя към изказването. Те се използват в различни области на комуникацията: художествена литература, журналистика, разговорна и дори научна реч. Днес ще говорим за такъв елемент като епитета.
Епитетът е определение на дума, което влияе върху нейната изразителност, красотата на произношението. Изразява се главно с прилагателно, но също и с наречие („обичам скъпо“), съществително („шумът на забавлението“), числително („втори живот“). Епитетът е художествено определение, което образно и емоционално характеризира описваното явление, човек, предмет, събитие.
Прилагателното е част на речта, която придава определено свойство и значение на думата. Прилагателното отговаря на въпроса: какъв, кой. Най-простият пример за значението на дума под формата на прилагателно може да се даде в цветове и нюанси. Синьо, червено, жълто. Всички думи ще бъдат прилагателни.
Епитетът е художествено определение. Епитетът придава на думата допълнителна окраска и художествен образ. Ако кажете синьо цвете, това ще бъде обикновена фраза. Ако кажете горещо сърце, това ще бъде епитет. Синьо небе е прилагателно, мрачно небе е епитет. Епитетът придава допълнителна окраска, позволява ви да разберете емоционалното свойство на даден обект и да определите допълнителна идея в контекста.
Каква е разликата между аспиратор и абсорбатор?
Примери за епитети в литературата
„Спомних си бившата си любов, любовта на дванадесетгодишната душа.“ (Игор Северянин)
„Ласкателни върби и преклонни треви, прославят свободолюбивата младеж.“ (Марина Цветаева)
„Златен облак прекара нощта на гърдите на гигантска скала „Лермонтов).
„Дано само майка Волга побягна назад!“ (Толстой)
„Колко често, заобиколена от пъстра тълпа“ (Лермонтов).
„В пленителните им стъпки
летят огнени погледи,
а ревът на цигулките се заглушава от
ревнивия шепот на модните съпруги.“
(А. Пушкин „Евгений Онегин“).
Каква е разликата между масло за бензин и дизел?
Утвърден, изтъркан епитет
Това е епитет, който здраво се е „залепил“ за дадена дума и се свързва изключително с нея. Порядъчна девойка, открито поле, широка душа, зелени поля, алени устни… Всички тези епитети са изтъркани, утвърдени. Толкова сме свикнали с тях, че могат да бъдат трудни за откриване.
Не бъркайте сравнение и епитет
Двата художествени похвата се различават с това, че за сравнението са характерни думите „като“, „сякаш“, „като че ли“ са типични за сравнение. „Светложълто като резен лимон“ е сравнение, „лимонена светлина“ е епитет. „Мъгла като брадата на дядо ми“ е сравнение, „сива мъгла“ е епитет.
